| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| жанр - жанрът, жанра, мн. жанрове, (два) жанра, м.1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености... |
| жар - жарта, само ед., ж. и жар, жарът, жара, само ед., м. 1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печк... |
| жарава - само ед. Множество разгорени въглени без пламък. |
| жарвам - жарваш, несв. и жарна, св.; кого/какво. Парвам, опарвам. — жарвам се. Опарвам се. // същ. жарване. ср. |
| жаргон - само ед. 1. Спец. Говор на социална група (ученици, войници), отличаващ се с експресивни думи и изрази — чужди, диалектни, новообр... |
| жарна - жарнеш, мин. св. жарнах, мин. крич. жарнал, св. — вж. жарвам. |
| жарсе - само ед. Вид трикотажна материя за дрехи. // прил. жарсен, жарсена, жарсено, мн. жарсени. |
| жартиери - жартиер, м. и жартиера, ж. Ластични ленти със закопчалки в края, с които се прикачват чорапите, за да стоят изпънати по крака. |
| жарък - жарка, жарко, мн. жарки, прил. 1. Много горещ, зноен; като жар. Жарко слънце. Жарък ден. 2. Прен. Страстен, горещ, пламенен. // на... |
| жаря - жариш, мин. св. жарих, мин. прич. жарил, несв. 1. Кого/какво. За слънце — излъчвам силна топлина, паря, изгарям. Жари нивите. 2. П... |
| жасмин - само ед. Декоративен храст с бели ароматни цветове. // прил. жасминов, жасминова, жасминово, мн. жасминови. |
| жвакам - жвакаш, несв. 1. Дъвча шумно, с характерен шум. Стига си жвакал с тази дъвка. 2. При газене с обути крака във вода, кал или по мок... |
| жваквам - жвакваш, несв. и жвакна, св. Жвакам един път. |
| жвакна - жвакнеш, мин. св. жвакнах, мин. прич. жвакнал, св. — вж. жваквам. |
| жвачка - мн. жвачки, ж. Диал. Дъвка. |
| жега - само ед. 1. Парлива горещина на нагрят от слънцето въздух; зной. Навън е голяма жега. 2. Горещина, нажежен въздух, не от слънце. Г... |
| жегвам - жегваш, несв. и жегна, св. 1. Остар. Кого. Бодвам с нещо остро или парливо, с което се причинява краткотрайна остра болка; парвам.... |
| жегна - жегнеш, мин. св. жегнах, мин. прич. жегнал, св. — вж. жегвам. |
| жегъл - мн. жегли, (два) жегъла, м. Истор. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи. |
| жежък - жежка, жежко, мн. жежки, прил. Разг. 1. Много горещ, напечен. Жежък ден. 2. За чувства, думи и под. — пламенен, горещ. |
| жезъл - мн. жезли, (два) жезъла, м. Украсена тояга - символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл. |
| желан - желана, желано, мн. желани, прил. 1. Който силно се желае, очаква; любим. Желан гост. Желан ден. 2. Който трябва да стане; търсен,... |
| желание - мн. желания, ср. 1. Вътрешен стремеж към осъществяване на нещо. Желание за работа. Желание за живот. 2. Полово влечение, страст. 3... |
| желателен - желателна, желателно, мн. желателни, прил. Който се желае да стане; желан. |
| желателно - нареч. Само за учтиво изискване за нещо. Желателно с да не закъснявате. |
| желатин - само ед. Прозрачно белтъчно вещество от животински произход, без мирис и вкус, чийто разтвор след охлаждане преминава в пихтиесто ... |
| желатинизирам - желатинизираш, несв. и се.; какво. Превръщам колоиден разтвор в желатин. — желатинизирам се. Превръщам се в желатин. |
| желая - желаеш, мин. св. желах, мин. прич. желал, несв. 1. Какво. Изпитвам желание; искам. Желал да направя нещо сериозно. 2. Кого. Изпитв... |
| желе - само ед. 1. Пихтиеста маса, получена след охлаждане на гъста отвара от животински кости и др. 2. Сгъстена и подсладена отвара от п... |
| железар - железарят, железаря, мн. железари, м. Занаятчия, който изработва или поправя железни изделия. Железарят цял ден чукаше. |
| железария - само ед. Много железни предмети или железни части заедно. Работилницата беше пълна с железария. Едра железария. Дребна железария. |
| железарски - железарска, железарско, мн. железарски, прил. Който се отнасяло железар или до железария. Железарски изделия. |
| железарство - само ед. Занаят на железар. |
| железен - желязна, желязно, мн. железни, прил. 1. Който е направен от желязо. Железен прът. Желязна ос. 2. Който съдържа желязо. Желязна руд... |
| железница - мн. железници, ж. 1. Остар. Релсов път, по който се движат влакове. Тогава прокараха железницата. 2. Остар. Влак. 3. Само мн. Ведо... |
| железничар - железничарят, железничаря, мн. железничари, м. Служител или работник в железопътния транспорт. // прил. железничарски, железничарс... |
| железничарка - мн. железничарки, ж. Жена железничар. |
| железничарство - само ед. Работа, професия на железничар. |
| железо- - Първа съставна част на сложни думи със значение; 1. Който е свързан с желязо: железобетон, железодобив. 2. Който е свързан транспо... |
| железобетон - само ед. Строителен материал - бетон с желязна арматура. // прил. железобетонен, железобетонна, железобетонно, мн. железобетонни. |