| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| добре - нареч. 1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва. Помисли добре! Добре подготвен студент. 2. Правилно, точно. Ра... |
| добрина - мн. добрини, ж. 1. Само ед. Качество или проява на добър човек; доброта. 2. Добро дело, добра проява в полза на друг човек. Правил... |
| добро - само ед. 1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория. 2.... |
| добро- - Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, мил, приятен, напр. добросърдечие, добронравие, добролик и др. 2. Добро... |
| доброволен - доброволна, доброволно, мн. доброволни, прил. 1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник. 2. Който ста... |
| доброволец - мн. доброволци, м. Човек, който доброволно предлага услугите си при извършването на някаква работа (в частност при записване във в... |
| доброволка - мн. доброволки, ж. Жена доброволец. |
| добродетел - добродетелта, мн. добродетели, ж. 1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и сам... |
| добродетелен - добродетелна, добродетелно, мн. добродетелни, прил. Който се характеризира с много добродетели, с висока нравственост. Добродетелн... |
| добродушен - добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил. 1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек. 2. Който изразя... |
| добродушие - само ед. Добродушност. Добродушието му е известно на всички. |
| доброжелател - доброжелателят, доброжелателя, мн. доброжелатели, м. 1. Човек, който желае доброто на някого, който се стреми да му помогне. Имам ... |
| доброжелателен - доброжелателна, доброжелателно, мн. доброжелателни, прил. 1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение къ... |
| доброжелателка - мн. доброжелателки, ж. Жена доброжелател. |
| добронамерен - добронамерена, добронамерено, мн. добронамерени, прил. 1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо. Добр... |
| добросъвестен - добросъвестна, добросъвестно. мн. добросъвестни, прил. 1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задъл... |
| добросърдечен - добросърдечна, добросърдечно, мн. добросърдечни, прил. 1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. До... |
| добросърдечие - само ед. Добросърдечност, добродушие. |
| добрувам - добруваш, несв. Живея добре, без проблеми. |
| добряк - мн. добряци, м. Добродушен, добросърдечен човек. |
| добър - добра, добро, мн. добри, прил. 1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек. 2. Който е из... |
| доведа - доведеш, мин. св. доведох, мин. прич. довел, св. — вж. довеждам. |
| доведеник - мн. доведеници, м. Дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща. |
| доведеница - мн. доведеници, ж. Момиче по отношение на втория си баща. |
| довеждам - довеждаш, несв. и доведа, св. 1. Кого/какво. Водя при говорещото лице, при лицето на което се говори или при лицето, за което се г... |
| довека - нареч. Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека. |
| довеки - нареч. Довека. |
| доверен - доверена, доверено, мн. доверени, прил. На когото се доверяват. Доверен човек. Доверен приятел. // същ. довереност, довереността, ... |
| довереник - мн. довереници, м. 1. Доверен човек. 2. Разг. Доверител. |
| довереница - мн. довереници, ж. Жена довереник. |
| довереничка - мн. доверенички, ж. Довереница. |
| доверие - само ед. Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. ... |
| доверител - доверителят, доверителя, мн. доверители, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права. |
| доверителен - доверителна, доверително, мн. доверителни, прил. В който се проявява доверие към някого, че ще запази нещо в тайна. Доверителен ра... |
| доверчив - доверчива, доверчиво, мн. доверчиви, прил. 1. Който лесно се доверява. Доверчиво дете. 2. Който е израз на склонност към доверие. ... |
| доверя - довериш, мин. св. доверих, мин. прич. доверил, св. — вж. доверявам. |
| доверявам - доверяваш, несв. и доверя, св. 1. Какво, на кого. Казвам някаква тайна на някого, в когото имам доверие; поверявам. Доверих му сво... |
| довечера - нареч. Тази вечер, най-близката предстояща вечер, днес вечерта. Ще се видим довечера. |
| довея - довееш, мин. св. довях и довеях, мин. прич. довял и довеял, св. — вж. довявам. |
| довиждане - Поздрав при сбогуване, с който се предполагат нови срещи; до нови срещи. |