| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| концентрат - мн. концентрати, (два) концентрата, м. 1. Сгъстен или пресован хранителен продукт. Крушов концентрат. 2. Силно спиртно питие. 3. П... |
| концентрация - само ед. 1. Съсредоточаване, струпване на едно място. Концентрация на сили. Концентрация на руда. Концентрация на промишленост. 2.... |
| концентрирам - концентрираш, несв. и св.; какво/ кого. Извършвам концентрация (в 1 и 2 знач.). — концентрирам се. 1. Съсредоточавам се, струпвам ... |
| концентричен - концентрична, концентрично, мн. концентрични, прил. Спец. В математиката — за окръжност, която има общ център с друга окръжност. К... |
| концептуален - концептуална, концептуално, мн. концептуални, прил. Който е свързан с определена концепция, има характер на концепция или съдържа ... |
| концепция - мн. концепции, ж. 1. Становище, гледище, разбиране по някой проблем. Концепция за света. Концепция за живота. 2. Теоретически зами... |
| концерн - мн. концерни, (два) концерна, м. Монополистическо обединение на предприятия под обща финансова зависимост. Химически концерн. |
| концерт - мн. концерти, (два) концерта, м. 1. Изпълнение пред публика на подбрани и подредени музикални, литературни и др. творби. Симфониче... |
| концертирам - концертираш, несв. и св. Представям поредица от концерти. Певицата концертира в западноевропейски страни. // същ. концертиране, ср... |
| концесия - мн. концесии, ж. Договор между държава и частно лице или чуждестранна фирма за експлоатация на промишлени предприятия, гори и др. ... |
| концлагер - мн. концлагери, (два) концлагера, м. Концентрационен лагер (вж. лагер). |
| концлагерист - мн. концлагеристи, м. Лице, което е в концлагер. |
| концлагеристка - мн. концлагеристки, м. Жена концлагерист. |
| кончина - само ед. Остар. Смърт. |
| конюгация - само ед. Спец. В биологията — полов процес при някои водорасли и при инфузориите. |
| конюнктив - само ед. Спец. В езикознанието - подчинително наклонение. |
| конюнктива - само ед. Спец. В анатомията — видоизменена очна лигавица, която покрива вътрешната страна на клепачите и предната повърхност на оч... |
| конюнктивит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на конюнктивата. Децата често получават конюнктивит. |
| конюнктура - само ед. Създалото се положение в някаква област, определящо изход, развитие. Политическа конюнктура. Икономическа конюнктура. Кон... |
| конюшня - мн. конюшни, ж. Обор за коне. Към имението има конюшня с двайсет коня. |
| коняк - мн. коняци, (два) коняка, м. 1. Само ед. Силна алкохолна напитка от винен дестилат. Конякът беше неговата слабост. 2. Разг. Вид ил... |
| коняр - конярят, коняря, мн. коняри, м. Човек, който се грижи за коне и отглежда коне. |
| кооператив - мн. кооперативи, (два) кооператива, м. Кооперация. // прил. кооперативен, кооперативна, кооперативно, мн. кооперативни. Кооператив... |
| кооператор - мн. кооператори, м. Член на кооперация. |
| кооператорка - мн. кооператорки, ж. Жена кооператор. |
| кооперация - мн. кооперации, ж. 1. Колективно производствено, търговско или строително обединение, създадено със средства на членовете си. Прав... |
| кооперирам - кооперираш, несв. и св.; какво. Обединявам в кооперация. Няколко души кооперираха земята си. — кооперирам се. Обединявам се в кооп... |
| кооптация - само ед. Включване на нови членове в състава на изборен орган без избори. |
| кооптирам - кооптираш, несв. и св.; кого. Извършвам кооптация. Кооптираха го в синдикалния съвет. // прил. кооптиран, кооптирана, кооптирано, ... |
| координати - координата, ж. 1. Спец. В математиката — величини, определящи положението на точка в пространството. Търся координати. Намирам коо... |
| координация - само ед. 1. Съгласуване, създаване на насочено взаимодействие между действия или явления. Координация на производствените процеси.... |
| координирам - координираш, несв. и св.; какво. Осъществявам координация. Координирам движението на влаковете. // същ. координиране, ср. |
| копа - мн. копи, ж. Купа. |
| копан - мн. копани, (два) копана, м. Разг. Крайник на птица; кълка. От пилето ми се падна копанът. |
| копанка - мн. копанки, ж. 1. Малка копаня. 2. Малък кръгъл съд, издълбан от меко дърво, с капак или без капак. |
| копаня - мн. копани, ж. Продълговат плитък съд, издълбан от дърво; корито. |
| копач - мн. копачи, м. Човек, който копае. Тук-там по градините се мяркаха копачи. |
| копачка - мн. копачки, ж. 1. Жена копач. 2. Вид малка мотика. Копачка за чесън. |
| копая - копаеш, мин. св. копах, мин. прич. копал, несв.; какво. 1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за... |
| копвам - копваш, несв, и копна, св. Забивам инструмент, обикн. в земята, един път или няколко пъти по един път. Където копнеш, вода излиза. |