буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
громол - само ед.Гърмеж, трясък, шум. |
громоля - громолиш, мин. св. громoлих, мин. прич. громолил, несв.Издавам громол.// същ. громолене, ср. |
громя - громиш, мин. св. громих, мин. прич. громил, несв.; кого/какво.Разбивам, унищожавам, разрушавам; побеждавам категорично. Громят про... |
гросист - (фр. grossiste)Търговец на едро. |
гросмайстор - мн. гросмайстори, м.Най-високото звание, което се присъжда на шахматистите.// прил. гросмайсторски, гросмайсторска, гросмайсторско... |
гротеска - мн. гротески, ж.Спец. В литературата и изкуството — изобразяване на предмети или лица в деформиран, причудлив, парадоксален или ка... |
гротмачта - (рус. грот-мачта от нидерл. grote mast)Мор. Най-високата мачта на плавателен съд. |
гроул - (англ. growl)Муз. Музикален ефект при джаза с имитирате на човешкия глас от духовите инструменти. |
грохвам - грохваш, несв. и грохна, св.1. Падам, повалям се, строполясвам се от изтощение и умора. Той грохна на земята.2. Отпадам, изгубвам ... |
грохна - грохнеш, мин. св. грохнах, мин. прич. грохнал.— вж. грохвам. |
грохот - само ед.Ехо от силен шум; тътнеж, тътен. Неспирен грохот. |
грош - грошът, гроша, мн. грошове, (два) гроша, м.1. Истор. Стара монета от 20 стотинки.2. Дребна монета.• Не давам пукнат грош (за няког... |
груб - груба, грубо, мн. груби, прил.1. Който е недостатъчно обработен; прост, без изящество. Груба изработка.2. Който не е фин, правилен... |
грубиян - мн. грубияни, м.Пренебр. Човек, който е груб в обноските си.// прил. грубиянски, грубиянска, грубиянско, мн. грубиянски. |
грубиянка - мн. грубиянки, ж.Пренебр. Жена грубиян. |
грубиянство - само ед.Качество или проява на грубиян. |
грубоват - грубовата, грубовато, мн. грубовати, прил.Който е малко груб (в 1, 2 и 3 знач.). Той е малко грубоват. |
грудка - мн. грудки, ж.Твърдо, кълбовидно надебеление по корените на някои растения.// прил. грудков, грудкова, грудково, мн. грудкови. Гру... |
грунд - грундът, грунда, само ед., м.Спец. Първи пласт от боя, смес, разтвор, който служи като основа, фон. |
грундирам - грундираш, несв. и се.; какво.Слагам, полагам грунд.// същ. грундиране, ср. |
грунт - грунтът, грунта, само ед., м.Спец. Грунд. |
грунтирам - грунтираш, несв. и св.Грундирам. |
група - мн. групи, ж.1. Известен брой лица или еднородни предмети, които са на едно място. Група ученици.2. Обединение на лица, предмети, ... |
групирам - групираш, несв. и св.; какво/кого.Разпределям в групи.— групирам се.Събирам се, подреждам се или се деля в група.// същ. групиране... |
групировка - мн. групировки, ж.1. Групиране.2. Група (във 2 знач.) от хора. |
груповщина - само ед.Обособяване на лица в група вътре в по-голямо обединение от хора в знак на несъгласие с останалите или за преследване на с... |
грух - междум.За подражаване на звук, издаван от свиня. |
грухам - грухаш, несв.Грухтя. |
грухтя - грухтиш, мин. св. грухтях, мин. прич. грухтял, несв.1. За свиня — издавам характерен звук.2. Прен. Пренебр. Издавам звуци, подобни... |
гръб - гърбът, гърба, мн. гърбове, (два) гърба, м.1. Задната част на човешкото тяло от шията до кръста. Боли ме гърбът.2. Горната част на... |
гръбнак - мн. гръбнаци, (два) гръбнака, м.1. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени; гръбначен стълб.2. Прен. Опор... |
гръд - гръдта, само ед., ж.Гърди (в 1 и 4 знач.).// прил. гръден, гръдна, гръдно, мн. гръдни. Гръдни болести.• Гръден кош. Предната част ... |
гръклян - мн. гръкляни, (два) гръкляна, м.Горната част на дихателната тръба.// прил. гръклянов, гръклянова, гръкляново, мн. гръклянови. |
гръм - гърмът, гърма, мн. гръмове и гърмове, (два) гръма, м.1. Само ед. Силен трясък по време на буря; гръмотевица.2. Само ед. Мълния. Дъ... |
гръмвам - гръмваш, несв. и гръмна, св.Гърмя изведнъж, веднъж или поединично. |
гръмлив - гръмлива, гръмливо, мн. гръмливи, прил.Силен, мощен, висок, шумен. Гръмлив глас. |
гръмна - гръмнеш, мин. св. гръмнах, мин. прич. гръмнал, св.— вж. гръмвам. |
гръмовен - гръмовна, гръмовно, мн. гръмовни, прил.Който се чува надалече. Глас гръмовен. |
гръмовит - гръмовита, гръмовито, мн. гръмовити, прил.Силен, мощен, подобен на гръм. |
гръмогласен - гръмогласна, гръмогласно, мн. гръмогласни, прил.1. Който има силен, мощен глас.2. Който отеква много силно; гръмък. |