| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| извра се - извреш се, мин. св. изврях се, мин. прич. изврял се, св. — вж. извирам се. |
| извратен - извратена, извратено, мн. извратени, прил. 1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. Извратен човек. Извратени чувств... |
| извратлив - извратлива, извратливо, мн. извратливи, прил. Който е склонен да се извърта, да променя позициите си. |
| извратя - извратиш, мин. св. извратих, мин. прич. извратил, св. — вж. извращавам. |
| извращавам - извращаваш, несв. и извратя, св. 1. Кого. Правя да стане извратен. Парите и свободата го извратиха. 2. Какво. Преиначавам, изопача... |
| извращение - мн. извращения, ср. 1. Извращаване. 2. Постъпка на извратен човек. 3. Изопачено обяснение; отклонение. |
| изврътлив - изврътлива, изврътливо, мн. изврътливи, прил. 1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив. 2. Който извърта, преина... |
| извръщам - извръщаш, несв. и извърна, св.; какво. 1. Обръщам, извивам, извъртам, обикн. част от тялото си. Извърна главата си към него. Извръ... |
| извря - извриш, мин. св. изврях, мин. прич. изврял, св. — вж. извирам. |
| изврякам - изврякаш, св. — вж. извряквам. |
| извряквам - изврякваш, несв. и изврякам, св. Врякам внезапно и еднократно. |
| извъдя се - извъдиш се, мин. св. извъдих се, мин. прич. извъдил се, св. — вж. извъждам се. |
| извъждам се - извъждаш се, несв. и извъдя се, св. 1. Вземам се отнякъде, идвам, създавам се. Откъде се извъдиха толкова хора тук! 2. Ставам няка... |
| извън - предлог. 1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града. 2. Независимо от, без връзка с ... |
| извън- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща: 1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен. 2. Който ... |
| извънбрачен - извънбрачна, извънбрачно, мн. извънбрачни, прил. 1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете. 2. Който се извършв... |
| извънградски - извънградска, извънградско, мн. извънградски, прил. 1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо ... |
| извънестествен - извънестествена, извънестествено, мн. извънестествени, прил. 1. Който е свръхестествен. Извънестествени сили. 2. Който е извънмере... |
| извънземен - извънземна, извънземно, мн. извънземни, прил. 1. Който се намира или се извършва извън пределите на Земята. Извънземен живот. Извъ... |
| извънматочен - извънматочна, извънматочно, мн. извънматочни, прил. • Извънматочна бременност. Спец. Оплождане и развитие на яйцеклетка извън матк... |
| извънреден - извънредна, извънредно, мн. извънредни, прил. 1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно х... |
| извървя - извървиш, мин. св. извървях, мин. прич. извървял, св. — вж. извървявам. |
| извървявам - извървяваш, несв. и извървя, св. С вървене изминавам определено разстояние. Извървях два километра до там. — извървявам се/извървя... |
| извържа - извържеш, мин. св. извързах, мин. прич. извързал, св. — вж. извързвам. |
| извързвам - извързваш, несв. и извържа, св.; какво. Разг. 1. Връзвам всичко. 2. Обработвам с връзване. Извързвам лозе. Извързвам домати. |
| извърна - извърнеш, мин. св. извърнах, мин. прич. извърнал, св. — вж. извръщам. |
| извъртам - извърташ, несв. и извъртя,, св. 1. Какво/кого. Извръщам, завъртам. Извъртя глава надясно. Извъртам очи. 2. Какво. Огъвам, свивам в... |
| извъртвам - извъртваш, несв. Извъртам. |
| извъртя - извъртиш, мин. св. извъртях, мин. прич. извъртял, св. — вж. извъртам. |
| извъртявам - извъртяваш, несв. и извъртя, св. 1. Извъртам. 2. Извръщам очи. 3. Какво. Правя нещо (обикн. с въртене, бъркане) бързо, майсторски,... |
| извърша - извършиш, мин. св. извърших, мин. прич. извършил, св. — вж. извършвам. |
| извършавам - извършаваш, несв. и извършен, се.; какво. Вършея докрай определено количество; овършавам. |
| извършвам - извършваш, несв. и извърша, св.; какво. Върша нещо определено докрай; правя, осъществявам. Извършвам функциите си. Извършвам работ... |
| извършея - извършееш, мин. св. извършах. мин. прич. извършал, св. — вж: извършавам. |
| извършител - извършителят, извършителя, мн. извършители, м. Лице, което извършва нещо. Извършител на убийството. |
| извършителка - мн. извършителки, ж. Жена извършител. |
| извътре - нареч. 1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре. 2. От душата, отвътре. Музиката ... |
| извявам - извяваш, несв. и извея, св.; какво. Отнасям с веене; отвявам. Вятърът извя снега. |
| изгазвам - изгазваш, несв. и изгазя, св.; какво. 1. С газене преминавам през вода, кал, сняг, през река и под. С голям труд изгазих дълбоката... |
| изгазя - изгазиш, мин. св. изгазих, мин. прич. изгазил, св. — вж. изгазвам. |