буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
закачам - закачаш, несв. закача, св.; какво. 1. Поставям някъде да виси. Закачих си палтото на закачалката. 2. Прикрепям към нещо. Закачих к... |
закачвам - закачваш, несв. Закачам. |
закачка - мн. закачки, ж. Шега, задяване. • Имам закачка (с някого). Имам приятелски, интимни отношения. |
закачлив - закачлива, закачливо, мн. закачливи, прил. 1. Който обича да се шегува, да се закача. 2. Който изразява или съдържа закачка, преди... |
закашля - закашлиш, мин. св. закашлих, мин. прич. закашлил, св. — вж. закашлям. |
закашлям - закашляш, несв. и закашля, св. Започвам да кашлям. — закашлям се/закашля се. Започвам да кашлям дълбоко, продължително. |
заквасвам - заквасваш, несв. и заквася, св. Подквасвам. |
закваска - само ед. 1. Вещество, което предизвиква подквасване; подквас. 2. Прен. Склонност, заряд, който съм получил. Творческа закваска. |
заквася - заквасиш, мин. св. заквасих, мин. прич. заквасил, св. — вж. заквасвам. |
закича - закичиш, мин. св. закичих, мин. прич. закичил, св. — вж. закичвам. |
закичвам - закичваш, несв. и закича, св.; какво. Втъквам, забождам цвете в коса или на дреха за украшение, — закичвам се/закича се. Закичвам ... |
заклатвам - заклатваш, несв. Заклащам. |
заклатя - заклатиш, мин. св. заклатих, мин. прич. заклатил, св. — вж. заклащам. |
заклащам - заклащаш, несв. и заклатя, св.; какво.1. Започвам да клатя. Заклати глава. 2. Клатя малко, поклащам. Ветрецът заклащаше листата и ... |
заклевам - заклеваш, несв. и закълна, св.; кого. 1. Настойчиво искам от някого да направи нещо, като под клетва (в 1 знач.). Заклевам те да н... |
заклеймя - заклеймиш, мин. св. заклеймих, мин. прич. заклеймил, св. — вж. заклеймявам. |
заклеймявам - заклеймяваш, несв. и заклеймя, св.; когокакво. Осъждам остро, изобличавам публично. Заклеймиха изменниците. // прил. заклеймен, за... |
заклет - заклета, заклето, мн. заклети, прил. 1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген. 2... |
заклещтвам - заклещваш, несв. и заклещя, св.; какво. Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си... |
заклещя - заклещиш, мин. се. заклещих, мин. прич. заклещил, се. — еж. заклещвам. |
заклинам - заклинаш, несв. Заклевам (в 1 знач.). |
заклинание - мн. заклинания, ср. Магически формули, изрази с тайнствено значение, отправени към свръхестествени сили. Жената шепнеше заклинания... |
заклинателен - заклинателна, заклинателно, мн. заклинателни, прил. Който е свързан със заклинание. Заклинателни слова. |
заклинвам - заклинваш. несв. и заклиня, св. ; какво. Затягам нещо с помощта на клин, слагам клин. |
заклиня - заклиниш, мин. св. заклиних, .мин. прич. заклинил, св. — в.ж. заклинвам. |
заключа - заключиш, мин. св. заключих, мин. прич. заключил, св. — вж. заключвам. |
заключавам - заключаваш, несв. и заключа, св. 1. Правя извод, умозаключение. От вида и заключаваше, че е прекарала тежки дни. 2. Обобщавам, при... |
заключалка - мн. заключалки, ж. Приспособление, механизъм за заключване; ключалка. Заключалката се повреди и гардеробът не се заключва. |
заключвам - заключваш, несв. и заключа, св. 1. Какво. Превъртам ключ в бравата на врата. Заключих вратата в 10 часа. 2. Какво. Затварям с ключ... |
заключен - заключена, заключено, ми. заключени, прил. Който е затворен с ключ. |
заключение - мн. заключения, ср. 1. Извод, логическо следствие. От облеклото и си направих заключение, че е бедна. 2. Преценка на експерт, на л... |
заключителен - заключителна, заключително, мн. заключителни, прил. Който се отнася до завършване, довършване, приключване. Заключителен етап. Зак... |
закова - заковеш, мин. св. заковах, мин. прич. заковал, св. — вж. заковавам. |
заковавам - заковаваш, несв. и закова. св.; какво. 1. Забивам гвоздей или остър предмет с чукане. Заковах два гвоздея в стената. 2. Прикрепям ... |
закога - нареч. С отрицание или във въпрос — означава, че времето за извършване на нещо е изтекло. Закога ще лягаш, вече се съмна. Няма зак... |
закодирам - закодираш, несв. и св.; какво. Кодирам. // прил. закодиран, закодирана, закодирано, мн. закодирани. |
заколвам - заколваш, несв. и заколя, св. 1. Какво/ кого. Коля. 2. Прен. Кого. Сразявам, разоравам, провалям. С това пиянство просто закла род... |
заколение - само ед. Обикн. водя/ отивам/ изпращам на заколение - като че ли на смърт, гибел, на тежки страдания. Водят народа на заколение. В... |
заколя - заколиш, мин. св. заклах, мин. прич. заклал, св. — вж. заколвам. |
закон - мн. закони, (два) закона, м. 1. Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отн... |