буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
изотвън - нареч. Разг. 1. Откъм външната страна. Мини изотвън на двора, по улицата. 2. Отвън. Трябва ми помощ изотвън Търново. |
изотгоре - нареч. Разг. Откъм горната страна, отгоре. Почни да чистиш праха изотгоре, от лампите. • Гледам изотгоре. Разг. 1. Гледам всички о... |
изотдалеко - нареч. Разг. Отдалече, не веднага на въпроса. Започна да разказва изотдалеко. |
изотдалече - нареч. Изотдалеко. |
изотдолу - нареч. Разг. 1. Отдолу, от долу към нас. Изотдолу идваха хора. 2. От долу, от по-ниско място. Гледам изотдолу. |
изотермия - само ед. Спец. Еднаквост на температурата на въздушния слой. |
изотзад - нареч. Разг. 1. Откъм задната страна. Мини изотзад, не пред къщата. 2. Отзад, зад нещо. На снимката надничаше изотзад. |
изотоп - мн. изотопи, (два) изотопа, м. Спец. Разновидност на химически елемент със същите химически свойства, но различно атомно тегло. |
изотпред - нареч. Разг. Откъм предната страна. Мини изотпред, отзад има куче. |
изпадам - изпадаш, св. — вж. изпадвам. |
изпадвам - изпадваш, несв. и изпадам, св. Опадвам в голямата си част, в голям брой. Косата му изпада от грижи. На тази възраст изпадват зъбит... |
изпадна - изпаднеш, мин. св. изпаднах, мин. прич. изпаднал, св. — вж. изпадам. |
изпарвам - изпарваш, несв. и изпаря, св.; какво. Заливам с вряща вода за дезинфекция. Изпарвам дрехи. Изпарвам съдове. |
изпарение - мн. изпарения, ср. Пара, която се отделя при изпаряване. След дъжда започнаха изпаренията. В кухнята винаги има различни изпарения... |
изпарител - изпарителят, изпарителя, мн. изпарители, (два) изпарителя, м. Апарат за изпаряване на течности, използван в някои производства. |
изпаря - изпариш, мин. св. изпарих, мин. прич. изпарил, св. — вж. изпарвам. |
изпаря се - изпариш се, мин. св. изпарих се, мин. прич. изпарил се, св. — вж. изпарявам се. |
изпарявам се - изпаряваш се, несв. и изпаря се, св. 1. За течност — преминавам в пара. Водата в тенджерата се е изпарила и месото загоряло. 2. Пр... |
изпатя - изпатиш, мин. св. изпатих, мин. прич. изпатил, св. — вж. изпащам. |
изпащам - изпащаш, несв. и изпатя, св. Преживявам беда, загуба. Изпатиха голяма суша. |
изпека - изпечеш, мин. св. изпекох, мин. прич. изпекъл, св. — вж. изпичам. |
изпепеля - изпепелиш, мин. св. изпепелих, мин. прич. изпепелил, св. — вж. изпепелявам. |
изпепелявам - изпепеляваш, несв. и изпепеля, св. 1. За огън — правя на пепел. Пожарът изпепели гората. 2. Прен. Унищожавам чувства. Враждата изп... |
изпера - изпереш, мин. св. изпрах, мин. прич. изпрал, св. - вж. изпирам. |
изпечен - изпечена, изпечено, мн. изпечени, прил. 1. Който е приготвен чрез печене; опечен. Баницата е вече изпечена. 2. Който е физически и... |
изпея - изпееш, мин. св. изпях, мин. прич. изпял, св. — вж. изпявам. |
изпивам - изпиваш, несв. и изпия, св. какво. 1. Пия определеното количество. Изпих две бири. Изпих си лекарствата за днес. 2. Прен. Изтощава... |
изпикавам - изпикаваш, несв. и изпикая, св.; какво. С пикане изхвърлям. Изпика много урина. — изпикавам се/изпикая се. Изхвърлям от себе си от... |
изпикая - изпикаеш, мин. св. изпиках, мин. прич. изпикал, св. — вж. изпикавам. |
изпипам - изпипаш, св. — вж. изпипвам. |
изпипвам - изпипваш, несв. и изпипам, св.; какво. Изработвам съвършено. Изпипва всичко с точките и запетаите. |
изпирам - изпираш, несв. и изпера, св.; какво. 1. Пера докрай или всичко определено. Изпрах си роклята. Изпрах всички одеяла. 2. Успявам да ... |
изписвам - изписваш, несв. и изпиша, св. 1. Какво. Написвам, очертавам буква, образ или знак. Добре изписва буквите. 2. Какво. Запълвам от кр... |
изпит - мн. изпити, (два) изпита, м. Проверка и оценка на знания върху определен предмет. Изпит по математика. Писмен изпит. Устен изпит. ... |
изпитам - изпиташ, св. — вж. изпитвам. |
изпитание - мн. изпитания, ср. 1. Трудност, която изисква издръжливост. Минавам през изпитания на волята. 2. Спец. Изпробване на техническите ... |
изпитател - изпитателят, изпитателя, мн. изпитатели, м. Лице, което се занимава с изпробване на механизъм, машина. Летец изпитател. |
изпитателен - изпитателна, изпитателно, мн. изпитателни, прил. 1. Който е свързан с изпробване на техническите качества. Изпитателен срок. Изпит... |
изпитвам - изпитваш, несв. и изпитам, св. 1. Кого. Провеждам изпит. Днес ще изпитам десет студенти. 2. Какво/кого. Изпробвам в качества, възм... |
изпичам - изпичаш, несв. и изпека, св. 1. Какво. Пека до готовност. Изпекох месото. Гърнетата изпичат в пещ. 2. Прен. Разг. Кого. При-учвам ... |