| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| нагръдник - мн. нагръдници, (два) нагръдника, м. 1. Приспособление, което се прикрепва към предната част на мъжка риза или костюм. Колосан наг... | 
| нагрявам - нагряваш, несв. и нагрея, св.; какво. Правя нещо топло, горещо. Слънцето нагря водата. | 
| нагрявка - мн. нагревки, ж. Затопляне или облъчване на определени части от тялото с лечебна цел. Правя нагревки. | 
| нагъвам - нагъваш, несв. и нагъна, св. 1. Какво. Сгъвам, прегъвам на една и съща страна. Нагъвам дрехите. 2. Какво. Сгъвам всичко, докрай. 3... | 
| нагъл - нагла, нагло, мн. нагли, прил. Много нахален, досаден, безочлив. Нагъл човек. | 
| нагълтам - нагълташ, св. — вж. нагълтвам. | 
| нагълтвам - нагълтваш, несв. и нагълтам, св.; какво. Гълтам нещо в голямо количество, до пълно насищане. Нагълтах цялата филия. | 
| нагъна - нагънеш, мин. св. нагънах, мин. прич. нагънал, св. — вж. нагъвам. | 
| нагърбвам се - нагърбваш се, несв. и нагърбя се, св.; с какво. Наемам се, решавам се, съгласявам се да извърша нещо (обикн. трудно). Нагърбвам се... | 
| нагърбя се - нагърбиш се, мин. св. нагърбих се, мин. прич. нагърбил се, св. — вж. нагърбвам се. | 
| нагърча - нагърчиш, мин. св. нагърчих, мин. прич. нагърчил, св. — вж. нагърчвам. | 
| нагърчвам - нагърчваш, несв. и нагърча, св.; какво. Разг. Правя да стане на гънки, на бръчки. | 
| над - предлог. 1. За показване на местонахождение, по-високо от нещо в някакво отношение. Над полето се носеше птича песен. Над къщата м... | 
| над- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието се извършва върху горната част на нещо: надписвам, надстройвам и д... | 
| надавам - надаваш, несв. и надам, св.; какво. 1. Давам много, в голямо количество. Надаваха ни подаръци. 2. Удължавам с парче плат, наставям... | 
| надалеко - нареч. Разг. Надалече. | 
| надалече - нареч. На голямо разстояние от тук, на далечно място. Гледам надалече. Заминавам надалече. • Отивам надалече. Прекалявам с постъпк... | 
| надали - нареч. Едва ли, вероятно не, не вярвам да. Късно е вече, надали ще дойде. | 
| надам - нададеш, мин. св. нададох, мин. прич. надал, св. — вж. надавам. | 
| надам се - надаш се, несв. Диал. Надявам се. | 
| надарен - надарена, надарено, мн. надарени, прил. 1. На когото е дадено много, който е получил много дарове. Надарен богато на сватба. 2. Ко... | 
| надаря - надариш, мин. св. надарих, мин. прич. надарил, св. — вж. надарявам. | 
| надарявам - надаряваш, несв. и надаря св.; кого, с какво. Давам много дарове; давам в изобилие. Природата я е надарила с ум и красота. | 
| надбавка - мн. надбавки, ж. Добавка към заплата или друго възнаграждение. Детски надбавки. | 
| надбягам - надбягаш, св. — вж. надбягвам. | 
| надбягвам - надбягваш, несв. и надбягам, св.; кого. Бягам по-бързо и по-добре от някого, изпреварвам с бягане. Надбягах го. — надбягвам се. Съ... | 
| надбягване - мн. надбягвания, ср. Състезание по бързо бягане, езда или управление на автомобил, велосипед и др. Колоездачни надбягвания. | 
| надве - нареч. Разг. На две части. Разрязах ябълката надве. | 
| надве-натри - нареч. Небрежно, без старание, набързо, как да е. Прочете книгата надве-натри. | 
| надвесвам - надвесваш, несв. и надвеся, св.; какво, над какво. Премествам нещо или някого, като го поставям да се подава над друго нещо. Надве... | 
| надвеся - надвесиш, мин. св. надвесих, мин. прич. надвесил, св. — вж. надвесвам. | 
| надвечер - нареч. Привечер, близо до свечеряването. Ще дойда надвечер. | 
| надвзема - надвземеш, мин. св. надвзех, мин. прич. надвзел, св. — вж. надвзимам. | 
| надвземам - надвземаш, несв. Надвзимам. | 
| надвзимам - надвзимаш, несв. и надвзема, св. Вземам повече, отколкото трябва. Надвзети суми. | 
| надвивам - надвиваш, несв. и надвия, св.; кого/какво. Побеждавам, вземам надмощие, преодолявам. Надвиха го в борбата. Надвих страха си. | 
| надвикам - надвикаш, св. - вж. надвиквам. | 
| надвиквам - надвиквам, несв. и надвикам, св.; кого/какво. Викам по-силно от някого, заглушавам с гласа си. Надвика всички. Надвика шума от маш... | 
| надвисвам - надвисваш, несв. и надвисна, св. Вися над нещо. Надвисвам над пропаст. Над главите ни надвисна нова опасност. | 
| надвисвам се - надвисваш се, несв. и надвися се, св. 1. Като се премествам, закривам нещо. Бял кичур се надвиси над челото му. 2. Бавно засланям ... |