| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| говор - мн. говори, (два) говора, м.1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор.2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особен... |
| говорилня - мн. говорилни, ж.Разг. Пренебр. Място, където се водят дълги, безрезултатни разговори, обсъждания. Обърнахме заседанието на говори... |
| говорим - говорима, говоримо, мн. говорими, прил.Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език. |
| говорител - говорителят, говорителя, мн. говорители, м.1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред ... |
| говорителка - мн. говорителки, ж.Жена говорител. |
| говоря - говориш, мин. св. говорих, мин. прич. говорил, несв.1. Използвам устна реч, владея устната реч или някакъв език. То е още малко, н... |
| годе - част.За образуване на неопределителни местоимения и наречия със значение за приблизителност на избрания елемент. Това е що-годе пр... |
| годеж - мн. годежи, (два) годежа, м.Уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред родители и близки, както и празненств... |
| годежар - годежарят, годежаря, мн. годежари, м.1. Човек, който е изпратен от страната на младежа да иска ръката на девойка от родителите ѝ.2... |
| годежарка - мн. годежарки, ж.Жена годежар. |
| годен - годна, годно, мн. годни, прил.1. За човек — способен. Годен за военна служба.2. Който удовлетворява определени изисквания. Годно з... |
| годеник - мн. годеници, м.Младеж, който се е годил. |
| годеница - мн. годеници, ж.Девойка, която се е годила. |
| годеници - само мн.Младеж и девойка, които са се сгодили един за друг. |
| година - мн. години, ж.1. Период от време, равен на 12 календарни месеца. Изминаха две години. Нова година. Тя е на 18 години. На колко год... |
| годинак - мн. годинаци, м. Разг.Дете или животно на една година.// същ. умал. годиначе, мн. годиначета, ср. |
| годинясам - годинясаш, св.— вж. годинясвам. |
| годинясвам - годинясваш, несв. и годинясам, св.Разг. Застоявам се предълго някъде, забравям да си тръгна. Няма да годинясвам, я! |
| годишен - годишна, годишно, мн. годишни, прил.1. Който се отнася до една година. Годишна заплата.2. С който приключва една година. Годишен и... |
| годишник - мн. годишници, (два) годишника, м.Сборник с научни трудове, който излиза един път всяка година. Годишник на университета. |
| годишнина - мн. годишнини, ж.1. Календарна дата, отбелязваща, че от времето на едно събитие е изминала поредна година. Годишнина от сватбата н... |
| годя - годиш, мин. св. годих, мин. прич. годил, св.— вж. годявам. |
| годявам - годяваш, несв. и годя, св.; кого.Уреждам годеж, правя годеж.— годявам се/годя се.Обявявам своя годеж. |
| годявка - мн. годявки, ж.Годеж. |
| гоен - гойна, гойно, мн. гойни, прил.Разг. Тлъст, охранен. Гойно животно. |
| гозба - мн. гозби, ж.Ястие, манджа.// същ. умал. гозбица, мн. гозбици, ж. |
| гол - гола, голо, мн. голи, прил.1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи раме... |
| голгота - мн. голготи, ж.1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел.2. Прен. Мъка, страдание, терзание. |
| големец - мн. големци, м.Разг. Лице с високо обществено или служебно положение. |
| големея се - големееш се, мин. св. големях се, мин. прич. големял се, несв.Придавам си по-голяма важност, отколкото имам; възгордявам се, надув... |
| големина - мн. големини, ж.1. Размер. Инструменти с различна големина.2. Величина, обем. |
| Голиат - (евр. Golyath)1. Според библейското предание - исполински филистимянин, убит в бой от Давид с прашка.2. Прен. Великан, гигант. |
| голишар - мн. голишари, (два) голишара, м.Малко птиче, което още не е покрито с перушина.// същ. умал. голишарче, мн. голишарчета, ср. |
| голкипър - (англ. goalkeeper)Спорт. Вратар. |
| голо- - Първа съставна част на сложни думи със значение който е непокрит, който е без това, което е обичайно за него, напр. голобрад, голо... |
| голословен - голословна, голословно, мн. голословни, прил.Който не е подкрепен с доказателства или факти. Голословни твърдения. |
| голота - само ед.1. Състояние на гол.2. Прен. Неприкритост, същина, същност. Лъсна цялата голота. |
| голотия - мн. голотии, ж.1. Разг. Пренебр. Беден човек, голтак.2. Разг. Обикн. мн. Непокрити, голи (в 1 знач.) места по човешкото тяло, коит... |
| голтак - мн. голтаци, м.Разг. Пренебр. Много беден човек; бедняк, сиромах. |
| голтачка - мн. голтачки, ж.Разг. Пренебр. Жена голтак. |