| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| вегетарианство - ср., само ед.Система на хранене, от която са изключени месото и месните продукти. |
| вегетативен - вегетативна, вегетативно, мн. вегетативни.Който се отнася до растежа на растения и животни.Вегетативен орган.Спец. В ботаниката - ... |
| вегетация - само ед.Спец. В ботаниката - процес на развитие на растенията, в който се развиват вегетативните им органи.// прил. вегетационен. |
| вегетирам - вегетираш.1. Спец. За растение - развивам се, раста.2. Прен. Живея без духовни стремежи, без идеали, без да се случва нещо интерес... |
| веда - мн. веди.В българската митология - женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница. |
| веданта - (санскр. vedanta)Религиозно-философско учение на индуистите, основано на Ведите и техните тълкувания - упанишадите, проповядващо е... |
| веди - само мн.Староиндийски литературни творби. |
| ведизъм - (фр. vedisme по санскр. veda)Най-старата религиозна система на Индия, основана на свещените книги Веди. |
| веднага - нареч.Незабавно, на часа, в мига. |
| веднъж - нареч.1. Един път, еднократно.2. Някога, неопределено кога в миналото.Веднъж завинаги. Окончателно, за всякога. |
| ведомост - ведомостта, мн. ведомости.Списък с имена; сведение с данни. |
| ведомство - мн. ведомства.Учреждение, административна служба.// прил. ведомствен. |
| ведрина - само ед.1. Ясно, свежо време.2. Прен. Душевна бодрост, яснота, спокойствие. |
| ведро - мн. ведра.Дървен съд като кофа за вода, мляко и под. |
| ведър - ведра, ведро, мн. ведри.1. Ясен, светъл, свеж.2. Прен. Бодър, чист, доброжелателен.// същ. ведрост. |
| вежда - мн. вежди.Всяка от двете ивици косми над очите. |
| веждест - веждеста, веждесто, мн. веждести.Който има големи, дебели вежди, които правят впечатление. |
| вежлив - вежлива, вежливо, мн. вежливи.Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен.// нареч. вежливо.// същ. вежли... |
| веза - везеш, везах, везал.Шия с разноцветни конци фигурки, шарки; бродирам.// същ. везане. |
| везба - мн. везби.1. Само ед. Везане.2. Направена с везане украса, шарка. |
| вездесъщ - вездесъща, вездесъщо, мн. вездесъщи.Който е навсякъде, който прониква навсякъде и взема участие във всичко. |
| везикула - (нлат. vesicula 'мехурче')Мед. 1. Изрив по кожата във вид на мехур.2. Белодробна алвеола.// прил. везикуларен.везикуларн... |
| везикулит - (нлат. vesiculitis)Мед. Възпаление на семенните мехурчета. |
| везир - мн. везири.В мюсюлманските държави - висше административно лице, министър.// прил. везирски. |
| везмо - мн. везма.Везба (в 2 знач.). |
| везни - везна.1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на по-малки тежести.2. Зодиакално съзвездие (м. септември - октомври). |
| вейвам - вейваш, вейна.1. За вятър - подухвам, подъхвам.2. За вятър - почвам да вея. |
| вейка - мн. вейки.Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата.Като вейка. Разг. Много слаб. |
| вейна - вейнеш, вейнах, вейнал.- вж. вейвам. |
| век - векът, века, мн. векове, (два) века.1. Време от сто години; столетие.2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя... |
| векил - (тур. vekil от ар.)Ист. Пълномощник, повереник, агент.// прил. векилски. |
| вековен - вековна, вековно, мн. вековни.Който трае векове; много дълъг. |
| вектор - мн. вектори, (два) вектора.Спец. В математиката - величина с определена посока, графически изразявана във вид на линии.// прил. ве... |
| векувам - векуваш.Живея или пребивавам някъде много дълго, цял век. |
| веларен - (нем. velar от нлат. velarius по лат. velum 'меко небце')Език. Задноезичен (съгласните к, г). |
| велегласен - велегласна, велегласно, мн. велегласни.Остар. Гръмогласен.// нареч. велегласно. |
| велен - (фр. velin 'фина щавена кожа')Най-хубавият вид пергамент.// прил. веленов.веленова хартия - бяла гланцирана хартия. |
| велзевул - само ед.1. Според религиозните вярвания - главатарят на дяволите; сатана.2. Прен. Лукав, коварен човек. |
| велик - велика, велико, мн. велики.1. Който значително превъзхожда обичайното.2. Остар. За чувство - много, извънредно силен. |
| великан - мн. великани.1. Човек с огромен ръст; гигант.2. Човек с изключителни постижения в своята област; титан.// прил. великански. |