| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изнеса - изнесеш, мин. св. изнесох, мин. прич. изнесъл, св. — вж. изнасям. |
| изнижа - изнижеш, мин. св. изнизах, мин. св. изнизал, св. — вж. изнизвам. |
| изнизвам - изнизваш, несв. и изнижа, св.: какво. Изваждам от връвта нещо нанизано; разниз-вам. Изнизвам гердан. — изнизвам се/изнижа се. 1. И... |
| изниквам - изникваш, несв. и изникна, св. 1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна. 2. За зъб — показвам се над венеца. 3. Пр... |
| изникна - изникнеш, мин. св. изникнах, мин. прич. изникнал, св. — вж. изниквам. |
| износ - само ед. Изнасяне на стоки за търговия в друга страна; експорт. Правя износ. Стоки за износ. |
| износвам - износваш, несв. и износя, св.; какво. 1. Нося свои или чужди дрехи до скъсване. Износва старите си дрехи. 2. При бременност — нося... |
| износен - износна, износно, мн. износни, прил. Който се отнася до износ. Износна търговия. |
| износител - износителят, износителя, мн. износители. Институция, учреждение, което се занимава с износ или произвежда стоки за износ. |
| износителка - мн. износителки, ж. Страна, фирма, която изнася стоки за търговия. Страна износителка на петрол. |
| износя - износиш, мин. св. износих, мин. прич. износил, св. — вж. износвам. |
| изнудвам - изнудваш, несв. и изнудя, св.; кого. Принуждавам чрез заплахи. Изнудвам да си признае. Изнудвам я за пари. // същ. изнудване, ср. |
| изнудвач - мн. изнудвачи, м. Човек, който е склонен да изнудва. |
| изнудвачка - мн. изнудвачки, ж. Жена изнудвач. |
| изнудя - изнудиш, мин. св. изнудих, мин. прич. изнудил, св. - вж. изнудвам. |
| изнурителен - изнурителна, изнурително, мн. изнурителни, прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд. |
| изнуря - изнуриш, мин. св. изнурих, мин. прич. изнурил, св. — вж. изнурявам. |
| изнурявам - изнуряваш, несв. и изнуря, св.; кого. Довеждам до крайно физическо или нравствено изтощение. — изнурявам се/изнуря се. Изпадам в к... |
| изобари - само мн. Спец. Линии, които върху географска карта съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен период. |
| изобати - само мн. Спец. Линии, които съединяват точки от морско или речно дъно с еднаква дълбочина. |
| изобилен - изобилна, изобилно, мн. изобилни, прил. Който е в изобилие. |
| изобилие - само ед. Голямо количество от нещо; богатство. |
| изобилствам - изобилстваш, несв. 1. Има ме в изобилие. В тоя район изобилстват прасковите. 2. С какво. Притежавам в изобилие. Френският му изоби... |
| изобилствувам - изобилствуваш, несв. Изобилствам. |
| изоблича - изобличиш, мин. св. изобличих, мин. прич. изобличил, св. - вж. изобличавам. |
| изобличавам - изобличаваш, несв. и изоблича, св.; кого/какво. Публично разкривам с факти провинение, престъпление; разобличавам. // същ. изоблич... |
| изображение - мн. изображения, ср. 1. Огледално отражение на образ. Видя изображението си в огледалото. 2. Художествено пресътворен образ, събит... |
| изобразителен - изобразителна, изобразително, мн. изобразителни, прил. 1. Който пресъздава чрез образи. Изобразителни изкуства. 2. Който служи за ... |
| изобразя - изобразиш, мин. св. изобразих, мин. прич. изобразил, св. — вж. изобразявам. |
| изобразявам - изобразяваш, несв. и изобразя, св.; какво/кого. Пресъздавам чрез художествени средства. Романът изобразява войната. // прил. изобр... |
| изобретател - изобретателят, изобретателя, мн. изобретатели, м. Човек, който е изобретил, открил нещо. Изобретател на радиото. |
| изобретателен - изобретателна, изобретателно, мн. изобретателни, прил. 1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости. 2. За... |
| изобретение - мн. изобретения, ср. Нещо с голямо значение за човека, което е открито, изнамерено. Телефонът е голямо изобретение. |
| изобретя - изобретиш, мин. св. изобретих, мин. прич. изобретил, св. — вж. изобретявам. |
| изобретявам - изобретяваш, несв. и изобретя, св.; какво. Правя изобретение. |
| изобщо - нареч. 1. Във всяко отношение. Изобщо сме зле, с изключение на храната. 2. Поначало, по принцип. Тук изобщо е хубаво, но сега е ма... |
| изогамия - само ед. Спец. Форма на размножаване у едноклетъчните и низшите растения, при която двете сливащи се клетки са с еднаква външност. |
| изоглоси - само мн. Спец. Линии на географска карта, очертаващи области с еднакви езикови особености. |
| изографисам - изографисаш, св. — вж. изографисвам. |
| изографисвам - изографисваш, несв. и изографисам, се.; какво/кого. 1. Изписвам с икони или с библейски сцени. Църквата е добре изографисана. 2. П... |