| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мазилка - мн. мазилки, ж. Пласт от хоросан, цимент, глина, пръст със слама и др., използван за покриване на стени, подове, зидове и др.; леп... |
| мазило - мн. мазила, ср. 1. Остар. Гъста ароматизирана смес, употребявана с козметични цели; крем. 2. Разг. Всяко нещо, което може да се из... |
| мазна - мазнеш, мин. св. мазнах, мин. прич. мазнал, св. — вж. мазвам. |
| мазник - мн. мазници, м. Пренебр. Човек, който угодничи пред други, за да спечели благоволението им; угодник, лицемер. |
| мазнина - мн. мазнини, ж. Маслено вещество; мас, лой, тлъстина, масло. Животински мазнини. |
| мазница - мн. мазници, ж. Пренебр. Жена мазник. |
| мазно - нареч. Угоднически, лицемерно. Усмихвам се мазно. |
| мазня се - мазниш се, мин. св. мазних се, мин. прич. мазнил се, несв. Угоднича, докарвам се пред други, преструвам се. |
| мазол - мн. мазоли, (два) мазола, м. Надебеляване на роговия слой на кожата предимно по ръцете и краката. Имам мазоли по ръцете от работа.... |
| мазолест - мазолеста, мазолесто, мн. мазолести, прил. Който е покрит с мазоли; загрубял. Мазолести длани. |
| мазохизъм - само ед. Извращение, свързано с получаване на удоволствие от изпитване на физическа болка. |
| мазохист - мн. мазохисти, м. Лице, което страда от мазохизъм. |
| мазурка - мн. мазурки, ж. Полски национален танц и музиката за него в 3/4 такт. |
| мазут - само ед. Остатъци, получени след преработката на нефта, които се употребяват за гориво и смазка. |
| май - част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изгл... |
| майка - мн. майки, ж. 1. Жената по отношение на своите деца. 2. Жена, която е родила деца. Многодетна майка. Тя е майка на приятеля ми. 3.... |
| майкини - само мн. Домът и семейството на майката (в 1 знач.). След скандала тя отиде у майкини си. |
| маймуна - мн. маймуни, ж. 1. Бозайник, който е най-близо по своето анатомично устройство до човека. 2. Прен. Човек, който подражава на други... |
| маймунка - мн. маймунки, ж. 1. Малка маймуна. 2. Прен. Разг. Раница или чанта, която се носи на гръб. |
| маймунство - мн. маймунства, ср. Проява или качество на маймуна (в 1 и 2 знач.). |
| маймунщина - мн. маймунщини, ж. Маймунство. |
| маймуня се - маймуниш се, мин. св. маймуних се, мин. прич. маймунил се, несв. Правя се на маймуна, държа се като маймуна; безобразнича. |
| майна - само ед. • Майната му. Разг. Грубо. Няма значение, не ме интересува, не искам да знам. |
| майолика - мн. майолики, ж. Художествена керамика с непрозрачна бяла глазура. |
| майонеза - само ед. Студен гъст сос, приготвен от растително масло, яйчени жълтъци, лимонов сок и др. подправки. |
| майор - мн. майори, м. Офицерски чин между капитан и подполковник и лице с такъв чин. // прил. майорски, майорска, майорско, мн. майорски.... |
| майорша - мн. майорши, ж. Разг. Съпруга на майор. |
| майски - майска, майско, мн. майски, прил. Който става през май или е свързан с този месец. Майски празници. • Майски бръмбар. Малък бръмба... |
| майстор - мн. майстори, м. 1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото. 2. Занаятчия, който е изучил до... |
| майстория - мн. майстории, ж. 1. Умение да се направи нещо добре. 2. Вещ, изделие, направено майсторски. |
| майсторка - мн. майсторки, ж. Жена майстор. |
| майсторлък - само ед. Разг. Майсторство. |
| майсторство - само ед. 1. Умение, изкуство да се сътвори нещо. 2. Степен, положение, достойнство на майстор в занаятчийската йерархия. |
| майсторя - майсториш, мин. св. майсторих, мин. прич. майсторил, несв.; какво. 1. За майстор занаятчия — правя, изработвам с майсторство (в 1 ... |
| майтап - мн. майтапи, (два) майтапа, м. Разг. Закачка, подигравка, духовита шега. Правя си майтап с някого. |
| майтапчийка - мн. майтапчийки, ж. Жена майтапчия. |
| майтапчия - мн. майтапчии, м. Разг. Човек, който обича да се майтапи с другите, да се шегува с тях. // прил. майтапчийски, майтапчийска, майта... |
| майтапя се - майтапиш се, мин. се. майтапих се, мин. прич. майтапил се, несв.; с кого. Разг. Шегувам се, подигравам се, закачам се. |
| майчин - майчина, майчино, мн. майчини, прил. 1. Който принадлежи на майката. Майчина къща. 2. Който се отнася до майка или произхожда от н... |
| майчиния - само ед. Разг. Имот или друго наследство от майка. |