| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| накитвам - накитваш, несв. и накитя, св. Поставям накити, накичвам, украсявам. |
| накича - накичиш, мин. св. накичих, мин. прич. накичил, св. — вж. накичвам. |
| накичвам - накичваш, несв. и накича, св.; кого/какво, с какво. Правя нещо или някого да изглежда добре, гиздаво; украсявам. Накичиха новогоди... |
| наклада - накладеш. мин. св. накладох, мин. прич. наклал, св. — вж. наклаждам. |
| наклаждам - наклаждаш, несв. и наклада, св.; какво. Натрупвам дърва, за да ги запаля; запалвам огън. Наклаждам печката. |
| накланям - накланяш, несв. Наклонявам. |
| наклеветвам - наклеветваш, несв. Наклеветявам. |
| наклеветя - наклеветиш, мин. св. наклеветих, мин. прич. наклеветил, св. — вж. наклеветявам. |
| наклеветявам - наклеветяваш, несв. и наклеветя, св.; кого. Клеветя някого, набеждавам. |
| наклон - мн. наклони, (два) наклона, м. 1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон. 2. Повърхност, коят... |
| наклонен - наклонена, наклонено, мн. наклонени, прил. Наведен, полегат. Наклонената кула в Пиза. • Движа се по наклонена плоскост. Ирон. Проп... |
| наклонение - мн. наклонения, ср. Спец. В граматиката — глаголна категория, изразяваща отношението на говорещия към реалността на действието. По... |
| наклонност - наклонността, мн. наклонности, ж. Влечение към нещо, склонност. Има музикални наклонности. |
| наклоня - наклониш, мин. св. наклоних, мин. прич. наклонил, св. - вж. наклонявам. |
| наклонявам - наклоняваш, несв. и наклоня, св.; какво. Поставям нещо в наклонено положение; навеждам. Наклоних върха на дръвчето. |
| наклякам - наклякаш, св. — вж. накляквам. |
| накляквам - наклякваш, несв. и наклякам, св. Само мн. Клякаме много хора. Децата наклякаха в кръг. |
| накова - наковеш, мин. св. наковах, мин. прич. наковал, св. — вж. наковавам. |
| наковавам - наковаваш, несв. и накова, св. 1. Какво. Кова достатъчно количество. Наковах пироните. 2. Прен. Разг. Кого. Наклеветявам някого. |
| наковалня - мн. наковални, ж. Желязна подложка, поставка, върху която се коват метали. • Между чука и наковалнята. В много тежко положение, м... |
| накокошинвам се - накокошинваш се, несв. и накокошиня се, св. 1. За птица — правя перушината ми да настръхне (от студ, от страх или за да изглеждам ... |
| накокошиня се - накокошиниш се, мин. св. накокошиних се, мин. прич. накокошинил се, св. — вж. накокошинвам се. |
| наколен - наколна, наколно, мн. наколни, прил. Който е разположен върху колове, забити във вода. Наколни жилища. |
| наколенка - мн. наколенки, ж. Предпазно приспособление или топла превръзка, която се поставя върху коляното. Преди да се качи на скейтборда, с... |
| наколенник - мн. наколенници, (два) наколенника, м. 1. Истор. Предпазен щит, най-често метален, който е поставен върху коляното. 2. Спец. В спо... |
| наконечник - мн. наконечници, (два) наконечника, м. Накрайник. |
| наконтвам - наконтваш, несв. и наконтя, св.; кого. Обличам хубаво, гиздаво. Наконти я с най-хубавите и дрехи. |
| наконтя - наконтиш, мин. св. наконтих, мин. прич. наконтил, св. — вж. наконтвам. |
| накрай - предлог. 1. Отношение към предмет, по протежение или отстрани на който се извършва действието. Живееше накрай село. 2. Като нареч.... |
| накратко - нареч. С малко думи, сбито, за малко време. Разказа накратко историята си. |
| накрая - нареч. След всичко, в края на всичко. Разгледаха града и накрая посетиха музея. |
| накрехвам - накрехваш, несв. и накрехна, св.; какво. Разг. Накривявам нещо. Накрехнал калпак на една страна. |
| накрехна - накрехнеш, мин. св. накрехнах, мин. прич. накрехнал, св. — вж. накрехвам. |
| накрещя - накрещиш, мин. св. накрещях, мин. прич. накрещял, св. - вж. накрещявам. |
| накрещявам - накрещяваш, несв. и накрещя, св.; на кого. Крещя много, изричам с крясък много думи. Накрещях му всякакви обиди. — накрещявам се/ ... |
| накривее ми - мин. св. накривя ми, мин. прич. накривяло ми, св.; — вж. накривява ми. |
| накриво - нареч. Не в права посока, встрани. Стъпи накриво. • Гледам накриво (някого). Отнасям се враждебно към някого. |
| накривя - накривиш, мин. св. накривих, мин. прич. накривил, св. — вж. накривявам. |
| накривя ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и накривее ми, св. Става ми криво, неприятно, мъчно. Накривя и и си поплака. |
| накривявам - накривяваш, несв. и накривя, св.; какво. Извивам нещо встрани, накланям, е Накривявам шапка. Преставам да се интересувам от нещо, ... |