| -еле- - Намерени са 17 думи от търсенето |
|---|
| белея - белееш, мин. св. белях, мин. прич. белял, несв.1. Губя цвета си и ставам по-светъл; избелявам.2. Ставам с бял цвят; побелявам. Кос... |
| белег - мн. белези, (два) белега.1. Следа, отпечатък, диря.2. Естествен или искуствен знак за разпознаване, за отличаване.3. Характерна че... |
| велен - (фр. velin 'фина щавена кожа')Най-хубавият вид пергамент.// прил. веленов.веленова хартия - бяла гланцирана хартия. |
| дележ - само ед. 1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки. 2. Делба. |
| зелев - зелева, зелево, мн. зелеви, прил. Който е свързан със зеле. Зелеви листа. Зелеви сарми. |
| зелен - зелена, зелено, мн. зелени, прил. 1. Който има цвят на свежа трева. Зелен цвят. Зелена блуза. 2. Който е обрасъл с раззеленени дър... |
| келеш - мн. келеши, м. Разг. 1. Презрян, долен човек. Никой не иска да си има работа с келеш като тебе. 2. Неопитен, незрял човек. Събрал ... |
| лелея - лелееш, мин. св. лелеях, мин. прич. лелеял, несв. За блян, мечта, надежда — пазя дълбоко в себе си, имам. Лелея надежди за по-добр... |
| мелез - мн. мелези, (два) мелеза, м. Същество, родено от кръстосването на различни раси или породи. |
| нелеп - нелепа, нелепо, мн. нелепи, прил. Който не може да се оправдае от здравия разум; глупав, странен. Нелепа смърт. // същ. нелепост, ... |
| релеф - само ед. 1. Изпъкнало изображение върху плоска основа. 2. Спец. Скулптурно изображение с изпъкнали форми върху плоска основа. 3. С... |
| селен - само ед. Химически елемент с промишлено значение за телевизията, астрономията и др. |
| телен - телена, телено, мн. телени, прил. Който е от тел. Телена ограда. |
| теле- - Първа съставна част на сложни думи със значение. 1. Който се осъществява от разстояние, напр. телефотография, телебинокъл, телеком... |
| телец - мн. телци, (два) телеца, м. 1. Остар. Теле. 2. Само ед. Зодиакално съзвездие (месец април — май). • Златен телец. Злато, богатство... |
| целев - целева, целево, мн. целеви, прил. Който има определено предназначение. Целеви средства. |
| челен - челна, челно, мн. челни, прил. 1. Който се отнася до чело. Челна кост. 2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар. 3. Прен.... |