| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| гина - гинеш, мин. св. гинах, мин. прич. гинал, несв.Умирам от неестествена смърт; пропадам, изчезвам, загивам. Те ще живеят в богатство ... |
| гингивит - само ед.Спец. В медицината — възпаление на венците около зъбите. |
| гинекей - (гр. gynaikeion)Ист. Отделение за жени в старогръцка къща. |
| гинеколог - мн. гинеколози, м.Лекар, специалист по гинекология. |
| гинекология - само ед.1. Спец. Дял от медицината, който се занимава с женската полова система, с нейните заболявания и лекуването им.2. Болнично... |
| гинекомания - (по rp.gyne, -naikos 'жена' + мания)Книж. Прекомерно влечение към жените.// същ. гинекоман. |
| гинкго - (англ.ginkgo от кит.)Бот. Далекоизточно дърво с ветрилообразни листа, красива корона и ядивни плодове, отглеждано в парковете. Gin... |
| гипс - гипсът, гипса, само ед., м.1. Спец. Бял или безцветен кристален минерал; калциев сулфат.2. Продукт на този минерал във вид на бял ... |
| гипсирам - гипсираш, несв. и св.; какво.1. Измазвам, закрепям с гипс.2. Спец. В медицината — поставям в гипсова превръзка. Лекарят ми гипсира... |
| гипсолит - (по гр. gypsos 'гипс' + lithos 'камък')Строит. Смес от гипс с минерални или органични вещества, от която се пр... |
| гипюр - (фр. guipure)Тънка дантела от пресукана коприна. |
| гири - гира, ж.Гимнастически уред за развиване на мускулите, който се състои от свързани или разделени две тежки метални топки. |
| гирлянда - мн. гирлянди, ж.Сплетени във вид на венец или верига цветя, зеленина, хартиени фигури и др., които се окачват за празнична украса. |
| гитана - (рус. гитана от исп. gitana)1. Испанска циганка, която пее и танцува по кабарета.2. Испански цигански танц. |
| гише - мн. гишета, ср.Служебно място в учреждение (банка, поща, гара и под.) за обслужване на посетителите и клиентите, отделено от тях с... |
| глава - мн. глави, ж.1. Част от тялото на човека или животните, където се намират главният мозък, устата, очите, ушите, носът.2. Ум, разум... |
| главатар - главатарят, главатаря, мн. главатари, м.1. Остар. Водач, предводител, вожд.2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на... |
| главен - главна, главно, мн. главни, прил.1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем.2. Старши по служебно положение. Г... |
| главест - главеста, главесто, мн. главести, прил.Който има едра, голяма глава. Главесто дете. |
| главница - мн. главници, ж.Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал. |
| главно - нареч.На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе. |
| главнокомандващ - главнокомaндващият, главнокомaндващия, мн. главнокомaндващи, м.Върховен командир на армията на една държава по време на война. |
| главнокомандуващ - главнокомандуващият, главнокомандуващия, мн. главнокомандуващи, м.Главнокомандващ. |
| главня - мн. главни, ж.1. Къс запалено, но недогоряло дърво.2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава... |
| главобол - неизм.Главоболие (в 1 знач.). |
| главоболие - мн. главоболия, ср.1. Само ед. Болки в главата. Имам главоболие.2. Прен. Грижа, безпокойство, неприятност, тревога. Извинявайте за... |
| главоболя - главоболиш, мин. св. главоболих, мин. прич. главоболил, несв.; кого.Създавам, причинявам грижи, неприятности; безпокоя, досаждам, ... |
| главозамайвам - главозамайваш, несв. и главозамая, св.; кого.Правя така, че някой да загуби чувство за реалност, да се възгордее, да се самозабрав... |
| главозамая - главозамаеш, мин. св. главозамаях, мин. прич. главозамаял, св.— вж. главозамайвам. |
| главоломен - главоломна, главоломно, мн. главоломни, прил.1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане.2. Сложен, труден, мъчен. Главоломн... |
| главорез - мн. главорези, м.Жесток убиец, палач. |
| главя - главиш, мин. св. главих, мин. прич. главил, св.— вж. главявам. |
| главявам - главяваш, несв. и главя, св.; кого, за какво/за какъв.Разг. Наемам за работа, обикн. временна. Ще ги главим за помагачи през лятот... |
| глагол - мн. глаголи, (два) глагола, м.Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.// прил. гла... |
| глаголица - мн. глаголици, ж.Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IX век. |
| глад - гладът, глада, само ед., м.1. Усещане на потребност от храна.2. Дълготрайно, системно недояждане. Няма с какво да ги храним, ще из... |
| гладен - гладна, гладно, мн. гладни, прил.1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.2. Който гладува, не си дояжда.3... |
| гладиатор - мн. гладиатори, м. Истор.В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специ... |
| гладиола - мн. гладиоли, ж.Градинско цвете с право, високо стъбло и фуниевидни нежни цветове. |
| гладник - мн. гладници, м.Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна. |