| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| зов - зовът, зова, само ед., м. 1. Вик, молба, повик. 2. Обръщение, призив за някакви действия. Зов за борба. 3. Вик (в 1 знач.). От тъм... |
| зова - зовеш, мин. св. зовах, мин. прич. зовал, несв. 1. Кого. Надавам зов. 2. Разг. Кого. Наричам, именувам. Зовяха го Стоян Бежанарчето... |
| зограф - мн. зографи, м. Истор. 1. Иконописец. 2. Художник. // прил. зографски, зографска, зографско, мн. зографски. |
| зографисам - зографисаш, св. — вж. зографисвам. |
| зодиак - само ед. Небесен кръг с 12 съзвездия, всяко със свое име, по който Слънцето прави видимото си движение сред звездите. Знаци на зод... |
| зодиакален - зодиакална, зодиакално, мн. зодиакални, прил. Който се отнася до зодиака. • Зодиакален знак. Название или символ на едно от дванай... |
| зодия - мн. зодии, ж. 1. Съзвездие от зодиака. Роден съм под зодията лъв. 2. Съдба, предопределение. Такава ми е зодията. 3. Прен. Странен... |
| зоза - мн. зози, ж. Остар. Жена без духовни интереси, заета само с външността си. |
| зомби - мн. зомбита, м. 1. Съживен мъртвец, дух. 2. Безволев човек; човек с разстроена психика; чудак. |
| зона - мн. зони, ж. 1. Пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. Вилна зона. Гранична зона. 2. Пояс от зем... |
| зоо- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който е свързан с животно, напр. зоогеография, зоокът, зоокръжок и др. |
| зоогеография - само ед. Дял от биогеографията, който изучава разпределението на дивите животни по земята. |
| зоолог - мн. зоолози, м. Специалист по зоология. |
| зоологически - зоологическа, зоологическо, мн. зоологически, прил. Който се отнася до зоология и зоолог. Зоологически изследвания. • Зоологическа... |
| зоология - само ед. Наука за животните в света. // прил. зооложки, зооложка, зооложко, мн. зооложки. |
| зооморфизъм - само ед. Схващане, според което божествата са с вид на животни. |
| зоопарк - мн. зоопаркове, (два) зоопарка, м. Зоологическа градина. |
| зоотехник - мн. зоотехници, м. Специалист по зоотехника. |
| зоотехника - само ед. Наука за развъждането, храненето и отглеждането на селскостопанските животни. |
| зоотехничка - мн. зоотехнички, ж. Жена зоотехник. |
| зор - само ед. Разг. 1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата. 2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши раб... |
| зора - само ед. 1. Първата светлина преди изгрев слънце. Зората изгрява. 2. Времето на разсъмване. 3. Прен. Съвсем в началото на епоха, я... |
| зори - мин. св. зори, мин. прич. зорило, несв. Зазорява се |
| зорко - нареч. Внимателно, бдително, старателно. Следя зорко. Пазя зорко. |
| зорлем - нареч. Разг. Насила, едвам; с трудност. |
| зорница - само ед. 1. Звезда, която се появява рано сутрин, по-рано от другите. 2. Началото на нещо хубаво или нещо хубаво и светло. |
| зорък - зорка, зорко, мн. зорки, прил. 1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед. 2. Който е бдителен, проницател... |
| зрак - зракът, зрака, само ед., м. 1. Слаба светлина. Лунен зрак. 2. Прен. Зрение. // прил. зрачен, зрачна, зрачно, мн. зрачни. |
| зрелище - мн. зрелища, ср. 1. Случка, сцена на обществено място, които привличат погледа. 2. Представление за забава, извикващо силни усещан... |
| зрелищен - зрелищна, зрелищно, мн. зрелищни, прил. Който се отнася до зрелище (в 1 и 2 знач.). // същ. зрелищност, зрелищността, ж. |
| зрелост - зрелостта, само ед., ж. 1. За човек и животно — период, когато е напълно физически и духовно развит. 2. Прен. Период на пълно разв... |
| зрелостен - зрелостна, зрелостно, мн. зрелостни, прил. Който се отнася до завършване на средно образование. Зрелостен изпит. |
| зрелостник - мн. зрелостници, м. Ученик, който завършва средно образование. |
| зрелостничка - мн. зрелостнички, ж. Ученичка, която завършва средно образование. |
| зрение - само ед. 1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина. 2. С... |
| зрея - зрееш, мин. св. зрях, мин. прич. зрял, несв. 1. Съзрявам, добивам зрелост. 2. За плод или зеленчук — добивам вид и вкус за консуми... |
| зрим - зрима, зримо, мн. зрими, прил. 1. Който може да бъде видян; забележим. Разсъмна се и дърветата станаха зрими. 2. Който е материале... |
| зрител - зрителят, зрителя, мн. зрители, м. Човек, който гледа, наблюдава представление, състезание или случайни сцени, случки. Залата е пъ... |
| зрителен - зрителна, зрително, мн. зрителни, прил. Който се отнася до зрението; добит е чрез зрението. Зрителен нерв. Зрителна представа. |
| зрителка - мн. зрителки, ж. Жена зрител. |