| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| замбак - само ед. Градинско цвете с високи стъбла и големи ароматни бели цветове; крин. |
| заменя - замениш, мин. св. замених, мин. прич. заменил, св. — вж. заменям. |
| заменяем - заменяема, заменяемо, мн. заменяеми, прил. Който може да се заменя. |
| заменям - заменяш, несв. и заменя, св. 1. Какво/ кого. Слагам, употребявам или вземам едно вместо друго. Заменям пердета с щори. Замени мъжа... |
| замервам - замерваш, несв. и замеря, св. 1. Кого/какво. Хвърлям нещо с цел да улуча. Замерих момчето с камък. 2. Остар. Кого/какво. Прицелвам... |
| замеря - замериш, мин. св. замерих, мин. прич. замерил, св. — вж. замервам. |
| замерям - замеряш, несв. Замервам (в 1 и 2 знач.). |
| замесвам - замесваш, несв. и замеся, св. 1. Какво. Започвам да меся; меся. 2. Прен. Кого. Въвличам в нещо нечисто. Замесили го в търговията с... |
| замествам - заместваш, несв. и заместя, св. 1. Какво. Поставям, употребявам едно вместо друго; подменям, заменям. Заместих алкохола с чай. 2. ... |
| заместител - заместителят, заместителя, мн. заместители, (два) заместителя, м. 1. Вещество, материал, изделие, което може да се употребява вмес... |
| заместник - мн. заместници, м. 1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции. Заместник-министър. Заместник-ректор. 2. Лице, което продължа... |
| заместничество - само ед. Период на заместване или функции на заместник. Заместничеството му не трая дълго. |
| заместничка - мн. заместнички, ж. Жена заместник. |
| заместя - заместиш, мин. св. заместих, мин. прич. заместил, св. — вж. замествам. |
| замеся - замесиш, мин. св. замесих, мин. прич. замесил, св. - вж. замесвам. |
| замета - заметеш, мин. св. заметох, мин. прич. замел, св. — вж. замитам. |
| заметна - заметнеш, мин. св. заметнах, мин. прич. заметнал, св. — вж. замятам. |
| замечтавам - замечтаваш, несв. и замечтая, св.; за какво/за кого. Започвам да мечтая. — замечтавам се/замечтая се. Потъвам в мечти. Легна и се ... |
| замечтан - замечтана, замечтано, мн. замечтани, прил. 1. Който е унесен в мечти. 2. Който съдържа или изразява унесеност в мечти. Замечтан по... |
| замечтая - замечтаеш, мин. св. замечтах, мин. прич. замечтал, св. — вж. замечтавам. |
| замижа - замижиш, мин. св. замижах, мин. прич. замижал, св. — вж. замижавам. |
| замижавам - замижаваш, несв. и замижа, св. 1. Притварям очи (при силна светлина, от удоволствие, при мечтаене и др.); зажумявам. 2. Прен. След... |
| замина - заминеш, мин. св. заминах, мин. прич. заминал, св. — вж. заминавам. |
| заминавам - заминаваш, несв. и замина, се. 1. Отправям се, тръгвам за някъде с превозно средство. Заминавам със самолет за Виена. 2. Разг. Оти... |
| замирам - замираш, несв. и замра, св. 1. За дейност, живот, функции и др., които са били активни - намалявам, отслабвам, затихвам. Истинскит... |
| замислен - замислена, замислено, мн. замислени, прил. 1. Който се е задълбочил в мисли. 2. Който е планиран; обмислен. Замислената среща не с... |
| замисля - замислиш, мин. св. замислих, мин. прич. замислил, св. — вж. замислям. |
| замисля се - замислиш се, мин. св. замислих се, мин. прич. замислил се, св. — вж. замислям се. |
| замислям - замисляш, несв. и замисля, св. 1. Разг. За кого/за какво. Грижа се, имам в ума си. От ходене не замисля за децата си — да ги прибе... |
| замислям се - замисляш се, несв. и замисля се, св. 1. За какво/за кого. Мисля задълбочено, унасям се в мисли. Замислих се за плановете си. Замис... |
| замисъл - мн. замисли, (два) замисъла, м. Идея, намерение, което се обмисля. Моят замисъл беше всичко да стане в началото на лятото. |
| замитам - замиташ, несв. и замета, св. Разг. 1. Какво. Мета в определена посока. Замети трохите към вратата. 2. Какво. Заличавам следи с мет... |
| замлъквам - замлъкваш, несв. и замлъкна, се. Напълно преставам да говоря, да шумя, да пея; утихвам, млъквам. На сутринта вятърът замлъкна. Пти... |
| замлъкна - замлъкнеш, мин. св. замлъкнах, мин. прич. замлъкнал, св. — вж. замлъквам. |
| замогвам се - замогваш се, несв. и замогна се, св. 1. Ставам богат, заможен. Някои хора за няколко години се замогнаха. 2. Прен. Укрепвам, заякв... |
| замогна се - замогнеш се, мин. св. замогнах се, мин. прич. замогнал се, св. — вж. замогвам се. |
| заможен - заможна, заможно, мн. заможни, прил. Който е достатъчно богат, за да живее добре; осигурен. |
| замолвам - замолваш, несв. и замоля, св. 1. Кого. Помолвам. 2. Започвам да моля. — замолвам се/замоля се. 1. Помолвам се настоятелно. 2. Запо... |
| замоля - замолиш, мин. св. замолих, мин. прич. замолил, св. — вж. замолвам. |
| замомея се - замомееш се, мин. св. замомях се, мин. прич. замомял се, св. — вж. замомявам се. |