| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| инч - инчът, инча, мн. инчове, (два) инча, м. Английска мярка за дължина, равна на 2,54 см; цол. |
| ипотека - мн. ипотеки, ж. 1. Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникъ... |
| ипотекирам - ипотекираш, несв. и св.; какво. Залагам недвижим имот срещу кредит. |
| ипохондрия - само ед. Психическо разстройство, изразяващо се в прекомерен страх от болести. Страдам от ипохондрия. |
| иприт - само ед. Бойно отровно вещество с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изрив и общо отравяне. |
| ирадиация - само ед. 1. Спец. Явление, при което ярко осветени предмети изглеждат по-големи на тъмен фон, отколкото са в действителност. 2. Ра... |
| ирационален - ирационална, ирационално, мн. ирационални, прил. 1. Който е необясним за разума; тайнствен, мистичен. 2. Спец. В математиката — за... |
| ирационализъм - само ед. Философско учение, което признава за основен вид познание интуицията, чувството, инстинкта. |
| иреален - иреална, иреално, мн. иреални, прил. Нереален, недействителен. |
| иригатор - мн. иригатори, (два) иригатора, м. Уред за промиване на вътрешни органи, за клизми и др. |
| иригация - само ед. 1. Изкуствено напояване на обработваеми площи чрез система от канали. 2. Промивка на вътрешни органи. // прил. иригационе... |
| иридий - само ед. Спец. Сивобял тежък метал, използван главно за направа на сплави с платината. |
| ирис - мн. ириси, (два) ириса, м. 1. Спец. В анатомията — цветната част на окото около зеницата. 2. Цветето перуника. // прил. ирисов, ир... |
| иронизирам - иронизараш, несв. и св.; кого/какво. Отнасям се с ирония, с насмешка. Постоянно го иронизираше заради професията му. |
| ироничен - иронична, иронично, мн. иронични, прил. Който съдържа или изразява ирония. Иронично държание. Ироничен глас. Иронична усмивка. // ... |
| ирония - само ед. 1. Тънка, скрита насмешка, подигравка. Отнасям се с ирония. Говоря с ирония. Убийствена ирония. 2. В литературата — стили... |
| исихазъм - само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през XIII — XIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога ч... |
| исихаст - мн. исихасти, м. Последовател на исихазма. |
| иск - искът, иска, мн. искове, (два) иска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. О... |
| искам - искаш, несв. 1. Какво. Имам потребност или желание да получа нещо. Искам вода. Искам хубава къща. 2. Какво. Моля или настоявам да ... |
| искра - мн. искри, ж. 1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет. От огъня изхвърчат искри. От горящото дърво с... |
| искрен - искрена, искрено, мн. искрени, прил. Който е откровен, чистосърдечен. Винаги съм била искрена с тебе. // нареч. искрено. // същ. и... |
| искря - искриш, мин. св. искрях, мин. прич. искрял, несв. Изпускам искри, блестя. Очите й искрят. Водата искри. Виното искри. |
| ислям - само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлман... |
| ислямизъм - само ед. Учение за исляма, изложено в Корана. |
| исо - само ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо. |
| исполин - мн. исполини, м. 1. Много висок и едър човек. 2. Прен. Велика личност в някаква област. Исполин на поезията. Исполин на духа. // п... |
| истерик - мн. истерици, м. 1. Човек, който страда от истерия. 2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малко... |
| истеричка - мн. истерички, ж. Жена истерик. |
| истерия - само ед. 1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен ... |
| истина - мн. истини, ж. 1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не бил... |
| истински - истинска, истинско, мн. истински, прил. 1. Който отговаря на действителността. Истинска причина. Истински случай. Истинското полож... |
| историк - мн. историци, м. Специалист по история. |
| историография - само ед. Наука за развоя на историческото знание и методологията на историческата наука. // прил. историографски, историографска, ... |
| исторически - историческа, историческо, мн. исторически, прил. 1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси. 2. Койт... |
| история - мн. истории, ж. 1. Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие. 2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет. 3. Сам... |
| истукан - мн. истукани, (два) истукана, м. Истор. Статуя на божество. • Стоя като истукан. Стоя неподвижно и гледам безчувствено. |
| их - междум. Разг. 1. Изразява укор, досада. Их пък ти! Все се сърдиш! 2. Изразява задоволство, възхищение. Их, колко е хубаво! Их, че ... |
| ихтиозавър - мн. ихтиозаври, (два) ихтиозавъра, м. Изкопаемо водно влечуго, достигало до дванадесет метра дължина. |
| ихтиол - само ед. Тъмнокафява течност, получавана от скали с останки от вкаменели риби, която се употребява за лекуване на кожни и др. боле... |