| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| възпроизвеждам - възпроизвеждаш, несв. и възпроизведа, св.; какво.1. Повтарям, представям в същия вид. Възпроизвеждам по памет.2. Пресъздавам. |
| възпроизводство - само ед.Спец. Процес на производство като източник на ново производство. |
| възпротивя се - възпротивиш се, мин. св. възпротивих се, мин. прич. възпротивил се, св.— вж. възпротивявам се. |
| възпротивявам се - възпротивяваш се, несв. и възпротивя се, св.Противопоставям се, съпротивявам се. Щяхме да отидем, но той категорично се възпротиви... |
| възпявам - възпяваш, несв. и възпея, св.; какво/ кого.Прославям с песни и/или стихове; възхвалявам. |
| възраждам - възраждаш, несв. и възродя, св.1. Кого. Правя да стане отново деен, жив. Това направо ме възроди.2. Какво. Възстановявам. Възражда... |
| възражение - мн. възражения, ср.Довод, мнение против; несъгласие. Има ли възражения? Направих писмено възражение. |
| възразя - възразиш, мин. св. възразих, мин. прич. възразил, св.— вж. възразявам. |
| възразявам - възразяваш, несв. и възразя, св.Изказвам своето несъгласие, правя възражение. Възразявам срещу такава интерпретация! |
| възраст - възрастта, мн. възрасти, ж.1. Само ед. Брой на годините от раждането до определен момент. Трудно ще познаеш възрастта ѝ.2. Период ... |
| възрастен - възрастна, възрастно, мн. възрастни, прил.1. Който е достигнал зряла или напреднала възраст. Възрастен човек.2. Остар. По-голям на... |
| възродя - възродиш, мин. св. възродих, мин. прич. възродил, св.- вж. възраждам. |
| възрожденец - мн. възрожденци, м.Деец от Българското възраждане.// прил. възрожденски. |
| възроптавам - възроптаваш, несв. и възроптая.Почвам открито да роптая, да недоволствам. |
| възроптая - възроптаеш, мин. св. възроптах, мин. прич. възроптал, св.— вж. възроптавам. |
| възседна - възседнеш, мин. св. възседнах. мин. прич. възседнал, св.— вж. възсядам. |
| възславя - възславиш, мин. св. възславих, мин. прич. възславил, св.— вж. възславям. |
| възславям - възславяш, несв. и възславя. св.Прославям. |
| възстановителен - възстановителна, възстановително, мн. възстановителни, прил.1.Който е предназначен за възстановяване. Възстановителни работи.2. Пр... |
| възстановя - възстановиш, мин. св. възстанових, мин. прич. възстановил, св.— вж. възстановявам. |
| възстановявам - възстановяваш, несв. и възстановя, св.; какво.1. Привеждам обратно в предишния му вид, в предишното му нормално състояние. Възстан... |
| възсъздавам - възсъздаваш, несв. и възсъздам, св.; какво.Пресъздавам, възпроизвеждам. |
| възсъздам - възсъздадеш, мин. св. възсъздадох, мин. прич. възсъздал, св.— вж. възсъздавам. |
| възсядам - възсядаш, несв. и възседна.1. Сядам върху нещо или някого; яхвам. Възседнах магарето.2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчин... |
| възторг - мн. възторзи, м.1. Само ед. Висок подем на чувствата; възхищение. Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг.2. Обикн.... |
| възторгвам - възторгваш, несв. и възторгна, св.Предизвиквам възторг. Това никак не ме възторгва.— възторгвам се/възторгна се.Изпадам във възтор... |
| възторгна - възторгнеш, мин. св. възторгнах, мин. прич. възторгнал, св.— вж. възторгвам. |
| възторжен - възторжена, възторжено, мн. възторжени, прил.Който лесно се възторгва, който е изпълнен с възторг. Възторжена публика.// нареч. въ... |
| възтържествувам - възтържествуваш, несв. и св.Побеждавам, триумфирам, вземам връх. |
| възхвала - само ед.Шумна похвала, превъзнасяне. |
| възхваля - възхвалиш, мин. св. възхвалих, мин. прич. възхвалил, св.— вж. възхвалявам. |
| възхвалявам - възхваляваш, несв. и възхваля, св.; кого/какво.Шумно хваля, превъзнасям. |
| възхита - само ед.Възхищение. Изпадам във възхита. Във възхита съм от него. |
| възхитен - възхитена, възхитено, мн. възхитени.Който изпитва или изразява възхищение. |
| възхитя - възхитиш, мин. св. възхитих, мин. прич. въхитил, св.— вж. възхищавам. |
| възхищавам - възхищаваш, несв. и възхитя, св.;Предизвиквам възхищение. Тоя човек просто ме възхити.— възхищавам се/възхитя се.Изпитвам възхищен... |
| възхищение - само ед.Емоционално състояние на висше удовлетворение, удоволствие. |
| възход - само ед.Непрекъснато развитие напред, подем. Той е във възход. |
| възходящ - възходяща, възходящо, мн. възходящи.Който се движи от по-ниска към по-висока степен. Във възходящ ред. |
| възцаря - възцариш, мин. св. възцарих, мин. прич. възцарил, св.— вж. възцарявам. |