| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мерзавец - мн. мерзавци, м. Човек, който върши мерзост; подъл човек, негодник. // прил. мерзавски, мерзавска, мерзавско, мн. мерзавски. |
| мерзавка - мн. мерзавки, ж. Жена мерзавец. |
| мерзавщина - мн. мерзавщини, ж. Деяние на мерзавец. |
| мерзост - мерзостта, мн. мерзости, ж. Изказване или постъпка, които предизвикват отвращение, възмущение. |
| мерзък - мерзка, мерзко, мн. мерзки, прил. Който предизвиква отвращение; гаден, неприятен, подъл. Мерзки думи. |
| меридиан - мн. меридиани, (два) меридиана, м. Въображаема кръгова линия, която пресича перпендикулярно екватора, като преминава през двата по... |
| мерилка - мн. мерилки, ж. Предмет, уред, който се използва за измерване. |
| мерило - само ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий. |
| меринос - само ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна. // прил. мериносов, мериносова, мери... |
| меркантилен - меркантилна, меркантилно, мн. меркантилни, прил. 1. Който е свързан с меркантилизма. 2. Който е пристрастен към печалбата; спекула... |
| меркантилизъм - само ед. 1. Икономическа теория, според която получаването на повече пари е резултат от натрупване на средства в страната, а не от... |
| мерник - мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. О... |
| меродавен - меродавна, меродавно, мн. меродавни, прил. Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен. Меродавен източник. // същ. мерода... |
| меродия - мн. меродии, ж. 1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз. 2. Ароматна смес от подправки,... |
| мероприятие - мн. мероприятия, ср. 1. Начинание, планирано действие, което цели осъществяването на нещо. Културно-просветни мероприятия. 2. Прен... |
| мерси - част. Разг. В речевия етикет — формула за изразяване на благодарност; благодаря. |
| мерудия - мн. мерудии, ж. Меродия. |
| меря - мериш, мин. св. мерих, мин. прич. мерил, несв. 1. Какво. Определям величината на нещо чрез измерване. Меря ябълки. Меря стаята. 2.... |
| меса - мн. меси, ж. Спец. 1. Католическа обедна литургия. 2. Религиозно музикално произведение за солисти, хор и орган, което обикновено ... |
| месал - мн. месали, (два) месала, м. Кърпа, с която се завива тестото, за да втаса. |
| месар - месарят, месаря, мн. месари, м. 1. Лице, което продава месо. 2. Разг. Човек, който предпочита да яде предимно месо. // прил. месар... |
| месарка - мн. месарки, ж. Жена месар. |
| месарница - мн. месарници, ж. Магазин за продажба на месо. |
| месарство - само ед. Занятие на месар. |
| месач - мн. месачи, м. Работник във фурна, който меси хляб. |
| месачка - мн. месачки, ж. Жена месач. |
| месен - месна, месно, мн. месни, прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси. |
| месеница - мн. месеници, ж. Тестено изделие от тънки кори, вид баница; тутманик. |
| месест - месеста, месесто, мн. месести, прил. 1. Който има много месо. 2. Дебел, сочен. Месести устни. Месести листа. |
| месец - мн. месеци, (два) месеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си. //... |
| месечина - само ед. Луна, месец. Кръглолика месечина. // същ. умал. месечинка, мн. месечинки, ж. • Ще видя нещо на месечина. Разг. Никога ня... |
| месечко - само ед. Одухотворен образ на луната във фолклора. Ясен месечко изгрял. |
| месечник - мн. месечници, (два) месечника, м. Периодично печатно издание, което излиза един път в месеца. |
| месианство - само ед. 1. Религиозно учение за поява на спасител (месия). 2. Учение за особена роля на някой народ в световната история. // прил... |
| месинг - само ед. Сплав от мед и цинк с жълт цвят; пиринч. // прил. месингов, месингова, месингово, мн. месингови. Месингова брава. |
| месия - мн. месии, м. Спасител, избавител. |
| месо - мн. меса, ср. 1. Част от тялото на убито животно, мускулни тъкани, които се използват за приготвяне на храна. Печено месо. Телешко... |
| месомелачка - мн. месомелачки, ж. Уред за смилане на месо на кайма. |
| месоядец - мн. месоядци, м. Разг. Човек, който обича да яде месо. |
| месоядка - мн. месоядки, ж. Разг. Жена месоядец. |