| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| ненавист - ненавистта, само ед., ж. Чувство на вражда, отвращение; омраза. |
| ненавистен - ненавистна, ненавистно, мн. ненавистни, прил. Който предизвиква ненавист; омразен. Ненавистен враг. |
| ненавистник - мн. ненавистници, м. Човек, който изпитва ненавист; злобен човек. |
| ненагледен - ненагледна, ненагледно, мн. ненагледни, прил. 1. На който не можем да се нагледаме; красив. Ненагледна хубост. 2. Любим, скъп. Мил... |
| ненадеен - ненадейна, ненадейно, мн. ненадейни, прил. Неочакван, внезапен, случаен. Ненадейна среща. // същ. ненадейност, ненадейността, ж. |
| ненадминат - ненадмината, ненадминато, мн. ненадминати, прил. Най-добър в дадена област, недостижим. Ненадминат танцьор. |
| ненакърнен - ненакърнена, ненакърнено, мн. ненакърнени, прил. Който не е накърнен; цял, цялостен, незапочнат. |
| ненамеса - само ед. Отказ от намеса в чужди спорове, дела. |
| ненаситен - ненаситна, ненаситно, мн. ненаситни, прил. 1. Който не може да насити глада си. 2. Прен. Който не се задоволява с полученото. Нена... |
| ненормален - ненормална, ненормално, мн. ненормални, прил. 1. Който не е нормален, отклонява се от нормата. Ненормална големина. 2. Който е душ... |
| ненужен - ненужна, ненужно, мн. ненужни, прил. Който не е нужен, не е полезен; излишен. Ненужна книга. |
| нео- - Първа част на сложни думи със значение нов, напр. неоидеализъм, неокантианство и др. |
| необвързан - необвързана, необвързано, мн. необвързани, прил. 1. Който не е обвързан чрез задължения с някого. 2. Който не участва в политическ... |
| необикновен - необикновена, необикновено, мн. необикновени, прил. 1. Който се среща рядко; необичаен, чуден. Необикновена случка. 2. Извънреден,... |
| необитаем - необитаема, необитаемо, мн. необитаеми, прил. Който няма население. Необитаем остров. |
| необичаен - необичайна, необичайно, мн. необичайни, прил. Който нарушава привичното; изключителен. Необичаен израз. Необичайно поведение. // с... |
| необлечен - необлечена, необлечено, мн. необлечени, прил. 1. Който не е облечен; гол. 2. Лошо или недостатъчно облечен. |
| необмислен - необмислена, необмислено, мн. необмислени, прил. Който не е обмислен. Необмислени действия. // същ. необмисленост, необмислеността... |
| необозрим - необозрима, необозримо, мн. необозрими, прил. Който не може да се обхване с поглед; огромен, необхватен. |
| необорим - необорима, необоримо, мн. необорими, прил. 1. Който не може да се обори, да се отхвърли. Необоримо доказателство. 2. Който не може... |
| необуздан - необуздана, необуздано, мн. необуздани, прил. 1. Който не се сдържа, не се подчинява; своеволен. Необуздан кон. 2. Който не може д... |
| необут - необута, необуто, мн. необути, прил. Който не е обут; бос. |
| необхватен - необхватна, необхватно, мн. необхватни, прил. Който не може да се обхване; просторен, необозрим. Необхватни поля. |
| необходим - необходима, необходимо, мн. необходими, прил. 1. Нужен, потребен. Необходими средства. 2. Неизбежен, задължителен. Вземам необходи... |
| необясним - необяснима, необяснимо, мн. необясними, прил. Който не може да бъде обяснен; немотивиран. Любов необяснима. |
| необятен - необятна, необятно, мн. необятни, прил. Който не може да се вземе в обятия; много обширен, просторен. Необятен космос. // същ. нео... |
| неограничен - неограничена, неограничено, мн. неограничени, прил. 1. Който няма граници, не е ограничен от нищо. Неограничена трайност. 2. Прен.... |
| неодушевен - неодушевена, неодушевено, мн. неодушевени, прил. 1. Който не се отнася до живата материя. Неодушевена природа. 2. Спец. В граматик... |
| неолит - само ед. Вторият етап от каменната епоха; новокаменна епоха. |
| неологизъм - мн. неологизми, (два) неологизъма, м. Спец. В езикознанието — нова дума, нов израз или ново значение в езика. |
| неон - само ед. Химически елемент: инертен газ, светещ при нагряване с червена светлина. // прил. неонов, неонова, неоново, мн. неонови. ... |
| неописуем - неописуема, неописуемо, мн. неописуеми, прил. Който не може да се опише с думи; много голям, неизразим. Неописуема радост. |
| неоправдан - неоправдана, неоправдано, мн. неоправдани, прил. Който не може да бъде оправдан или извинен. Неоправдано закъснение. |
| неопределен - неопределена, неопределено, мн. неопределени, прил. 1. Който не е точно определен. Неопределено количество. 2. Не съвсем отчетлив;... |
| неопределителен - неопределителна, неопределително, мн. неопределителни, прил. Спец. Който изразява или съдържа неопределеност. Неопределйтелни мест... |
| неопровержим - неопровержима, неопровержимо, мн. неопровержими, прил. Който не може да се опровергае; необорим, напълно убедителен. Неопровержимо... |
| неорганичен - неорганична, неорганично, мн. неорганични, прил. 1. Който не включва живи организми; нежив. Неорганична природа. 2. Който се отнас... |
| неорганически - неорганическа, неорганическо, мн. неорганически, прил. Неорганичен. |
| неосезаем - неосезаема, неосезаемо, мн. неосезаеми, прил. 1. Който не се възприема от осезанието. 2. Малък, неуловим. Неосезаема промяна. |
| неоснователен - неоснователна, неоснователно, мн. неоснователни, прил. Който е лишен от основания. Неоснователна тревога.// същ. неоснователност, ... |