| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| минаре - мн. минарета, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва. |
| миндер - мн. миндери, (два) миндера, м. 1. Миндерлък. 2. Постилка за миндерлък. |
| миндерлък - мн. миндерлъци, (два) миндерлъка, м. Предназначено за сядане издигнато място покрай стена в жилищно помещение. |
| миней - минеят, минея, мн. минеи, (два) минея, м. Църковна книга, разделена по броя на месеците на дванадесет части, като за всеки ден от ... |
| минерал - мн. минерали, (два) минерала, м. Естествено неорганично химическо вещество, което влиза в състава на земната кора. // прил. минера... |
| минерализация - само ед. 1. Процес на образуване на минерали. 2. Обогатяване на органични вещества с неорганични соли, за да не гният, да не горят... |
| минералог - мн. минералози, м. Специалист по минералогия. |
| минералогия - само ед. Наука за минералите. // прил. минералогичен, минералогична, минералогично, мн. минералогични. |
| минераложка - мн. минераложки, ж. Жена минералог. |
| минзухар - мн. минзухари, (два) минзухара, м. 1. Пролетно полско цвете с жълт цвят и игловидни листа. 2. Есенно полско цвете с лилаво-сини ил... |
| мини- - Първа съставна част на сложни думи със значение малък, къс, напр. миникалкулатор, минилампа, минипола и др. |
| миниатюр - обикн. ед. Модел на предмет в умален размер. |
| миниатюра - мн. миниатюри, ж. 1. Украсена заглавна буква в стари ръкописни книги. 2. Малка картина с изящна изработка. 3. Произведение на изку... |
| миниатюрен - миниатюрна, миниатюрно, мн. миниатюрни, прил. Който е с много малки размери. Миниатюрни фигури за шах. |
| миниатюрист - мн. миниатюристи, м. Лице, което изработва миниатюри. |
| миний - миният, миния, само ед., м. Спец. Оранжево-червена боя, приготвена от олово или оловен окис. |
| минимален - минимална, минимално, мн. минимални, прил. Възможно най-малък по степен сред еднородни предмети. Минимална печалба. |
| минималист - мн. минималисти, м. Лице, което се задоволява с най-малкото поради боязливост, нерешителност. |
| минималистка - мн. минималистки, ж. Жена минималист. |
| минимизация - само ед. Свеждане до минимум; намаляване, съкращаване. |
| минимизирам - минимизираш, несв. и св.; какво. Свеждам до минимум; намалявам, съкращавам. |
| минимум - само ед. 1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум. 2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания. |
| минипола - мн. миниполи, ж. Много къса пола, минижуп. |
| минирам - минираш, несв. и св.; какво. 1. Поставям мини, за да взривя. Минирам мост. 2. Прен. Създавам непреодолими пречки, прегради. Минира... |
| министерски - министерска, министерско, мн. министерски, прил. Който се отнася до министър или министерство. Министерски пост. • Министерски съв... |
| министерствам - министерстваш, несв. и св. 1. Работя като министър. 2. Прен. Разг. Стремя се да ръководя, да командвам. |
| министерство - мн. министерства, ср. 1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление. Министерство н... |
| министерствувам - министерствуваш, несв. и св. Министерствам. |
| министерша - мн. министерши, ж. Разг. Съпруга на министър. |
| министър - мн. министри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи. • Министър без портф... |
| министър-председател - министър-председателят, министър-председателя, мн. министър-председатели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; пр... |
| миниум - само ед. Миний. |
| миномет - мн. миномети, (два) миномета, м. Минохвъргачка. // прил. минометен, минометна, минометно, мн. минометни. Минометна стрелба. |
| миноносец - мн. миноносци, (два) миноносеца, м. Малък военен кораб със силно торпедно въоръжение. |
| минор - само ед. Спец. Едно от ладовите наклонения, чийто акорд се състои от малка терца и е с тъжен напев. |
| минорат - само ед. Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява. |
| минорен - минорна, минорно, мн. минорни, прил. 1. Който се отнася до минор. Минорна гама. 2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. М... |
| минотавър - мн. минотаври, (два) минотавъра, м. 1. Митическо същество с човешко тяло и глава на бик. 2. Прен. Алчен, ненаситен човек. |
| минохвъргач - мн. минохвъргачи, м. Войник, който обслужва минохвъргачка. |
| минохвъргачка - мн. минохвъргачки, ж. Оръдие за стрелба с мини. |