| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| количествен - количествена, количествено, мн. количествени, прил. Който се отнася до количество. Количествени данни. |
| количество - мн. количества, ср. Брой, обем, величина на нещо. Заводът произвежда голямо количество обувки. Изкупувам череши в големи количеств... |
| количка - мн. колички, ж. 1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инв... |
| колко - въпр. мест. 1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя? 2. Във ... |
| колко-годе - неопр. мест. - вж. -годе. |
| колкото - относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение при характеристика на количество или степен на предмети/ признаци от г... |
| коловоз - мн. коловози, (два) коловоза, м. 1. Успоредни дълбоки следи, направени от колела на превозни средства върху мек път или сняг. 2. Ж... |
| колода - мн. колоди, ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти. |
| колодрум - мн. колодруми, (два) колодрума, м. Стадион с наклонена писта за колоездачни състезания. |
| колоездач - мн. колоездачи, м. Човек, който кара колело или е състезател по колоездене. По улицата преминаха колоездачи. |
| колоездене - само ед. 1. Каране на колело. 2. Спортна дисциплина. Колоездене на писта. |
| колоид - само ед. Спец. В химията — органично вещество, което не кристализира, а във водата дава гъст пихтиест разтвор. |
| колоквиум - мн. колоквиуми, (два) колоквиума, м. 1. Беседване, изпитване на студенти преди изпитна сесия. 2. Държавен изпит на завършили в чуж... |
| колона - мн. колони, ж. 1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморн... |
| колонада - мн. колонади, ж. 1. Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда. 2. Две успоредни редици от колони... |
| колониализъм - само ед. Политика на колониално потискане и владеене. |
| колонизатор - мн. колонизатори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии. |
| колонизация - само ед. 1. Превръщане на страна в колония. 2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация ... |
| колонизирам - колонизираш, несв. и св.; какво. Извършвам колонизация. |
| колонист - мн. колонисти, м. Лице, което се е преселило в чужда територия; заселник. |
| колония - мн. колонии, ж. 1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам кол... |
| колонтитул - мн. колонтитули, (два) колонтитула, м. Спец. В печатарското дело — текст, намиращ се най-отгоре на страницата, представляващ загла... |
| колонцифра - мн. колонцифри, ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга. |
| колорит - само ед. 1. Спец. В изобразителното изкуство — съчетание на цветове в картина за постигане на емоционален ефект. Ярък колорит. Жив... |
| колоритен - колоритна, колоритно, мн. колоритни, прил. 1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж. 2. Прен. За език, стил ... |
| колос - мн. колоси, м. 1. Необикновено едър и висок човек; гигант. 2. Прен. Личност с изключително голямо и значително творчество, с изклю... |
| колосам - колосаш, св. — вж. колосвам. |
| колосвам - колосваш, несв. и колосам, св.; какво. Напоявам с разредена кола тъкан и я изглаждам, за да стане твърда. Колосвам покривка. |
| колофон - само ед. Твърдо светложълто вещество, което се добива от смола на иглолистни дървета и служи за натриване лъковете на струнни инст... |
| колхоз - мн. колхози, (два) колхоза, м. Истор. Селскостопанско обединение на селяните в бившия Съветски съюз, възникнало в резултат на коле... |
| колцина - въпр. мест. Остар. При питане за брой на лица; колко души. |
| колчан - мн. колчани, (два) колчана, м. Истор. В миналото — торбичка за носене на стрели. |
| колчем - нареч. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време и означава винаги когато. Колчем я видя, все си спомням за майка... |
| коля - колиш, мин. св. клах, колих, мин. прич. клал, колил, несв.; какво. Отрязвам главата на човек или на животно. Коля прасе. Коля пиле... |
| коляно - мн. колена, колене ср. 1. Става на крак между бедрото и пищяла. Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали. 2. Спец. В ботаника... |
| кома - само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в... |
| комай - нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село. |
| команда - мн. команди, ж. 1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. Даде команда "Наляво". Изпъл... |
| командвам - командваш, несв.; кого какво. 1. Давам команди (в 1 знач.). 2. Ръководя военна единица. Кой командва тази рота? 3. Разг. Разпорежд... |
| командир - мн. командири м. 1. Ръководител на войскова единица. Командир на полк. 2. Ръководител на група, сформирана за някаква дейност, или... |