| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изпразня - изпразниш, мин. св. изпразних, мин. прич. изпразнил, св. — вж. изпразвам. |
| изпратя - изпратиш, мин. св. изпратих, мин. прич. изпратил, св. — вж. изпращам. |
| изпращам - изпращаш, несв. и изпратя, св. 1. Кого. Карам да отиде някъде. Изпратих я да купи хляб. 2. Кого. Съпровождам донякъде при излизане... |
| изпращач - мн. изпращачи, м. Човек, който изпраща някого на гара, летище и др. На перона останаха изпращачите. |
| изпращачка - мн. изпращачки, ж. Жена изпращач. |
| изпребивам - изпребиваш, несв. и изпребия, св.; какво/кого. 1. Пребивам много хора или животни. 2. Бия до пребиване. — изпребивам се/ изпребия ... |
| изпребия - изпребиеш, мин. св. изпребих, мин. прич. изпребил, св. — вж. изпребивам. |
| изпреварвам - изпреварваш, несв. и изпреваря, св. 1. Кого/какво. Задминавам при движение. Карахме бавно и всички ни изпреварваха. 2. Кого/какво.... |
| изпреваря - изпревариш, мин. св. изпреварих, мин. прич. изпреварил, св. — вж. изпреварвам. |
| изпреча - изпречиш, мин. св. изпречих, мин. прич. изпречил, св. — вж. изпречвам. |
| изпречвам - изпречваш. несв. и изпреча, св.: пред кого/пред какво. Поставям пречка, преграда. — изпречвам се/изпреча се. 1. Пред когопред какв... |
| изприкажа - изприкажеш, мин. св. изприказах, мин. прич. изприказал, св. — вж. изприказвам. |
| изприказвам - изприказваш несв. и изприкажа, св.; какво. Изказвам, разказвам много. Колко приказки изприказвах, но тя не ме послуша. — изприказв... |
| изпробвам - изпробваш, несв. и св.; какво. Пробвам докрай. Изпробвам печка. Изпробвам рокля. |
| изпроводя - изпроводиш, мин. св. изпроводих, мин. прич. изпроводил, св. — вж. изпровождам. |
| изпровождам - изпровождаш, несв. и изпроводя, св.; кого/какво. Остар. Изпращам. |
| изпродавам - изпродаваш, несв. и изпродам, св.; какво. Продавам много или всичко. Изпродаде всички стари мебели. |
| изпродам - изпродадеш, мин. св. изпродадох, мин. прич. изпродал, св. - вж. изпродавам. |
| изпросвам - изпросваш, несв. и изпрося, св.; какво. 1. Получавам чрез просене или молене. Циганките изпросваха хляб за децата си. 2. Разг. Сам... |
| изпрося - изпросиш, мин. св. изпросих, мин. прич. изпросил, св. — вж. изпросвам. |
| изпръскам - изпръскаш, св. — вж. изпръсквам. |
| изпръсквам - изпръскаш, несв. и изпръскам, св.; какво/кого. Чрез пръскане покривам с капки течност. Мина една кола и ме изпръска с вода. — изпр... |
| изпръхвам - изпръхваш, несв. и изпръхна, св. 1. За хляб, сирене, влажна земя — засъхвам по повърхността, роня се. Земята изпръхна и може да се... |
| изпръхна - изпръхнеш, мин. св. изпръхнах, мин. прич. изпръхнал, св. — вж. изпръхвам. |
| изпускам - изпускаш, несв. и изпусна, св. 1. Какво/кого. Оставям нещо, което държа, да падне. Изпускам чаша. Изпуснах бебето. 2. Кого,1как-во... |
| изпускателен - изпускателна, изпускателно, мн. изпускателни, прил. Който служи за изпускане. Изпускателен кран. |
| изпусна - изпуснеш, мин. св. изпуснах, мин. прич. изпуснал, св. — вж. изпускам. |
| изпуша - изпушиш, мин. св. изпуших, мин. прич. изпушил, св. - вж. изпушвам. |
| изпушвам - изпушваш, несв. и изпуша, св.; какво. Пуша докрай или всичко от определеното. Изпушвам една цигара. Изпушвам си цигарите. |
| изпущам - изпущаш, несв. Изпускам. |
| изпъвам - изпъваш, несв. и изпъна, св.; какво. Правя да стане прав, опънат или изправен. Изпъвам тел. Изпъвам покривка. Изпъвам крак. Изпъва... |
| изпъдя - изпъдиш, мин. св. изпъдих, мин. прич. изпъдил, св. — вж. изпъждам. |
| изпъждам - изпъждаш, несв. и изпъдя, св.; кого. 1. Заставям да се махне, да се отстрани от някъде; изгонвам. Изпъждам от дома си. Изпъждам го... |
| изпъквам - изпъкваш, несв. и изпъкна, св. 1. За повърхност, част от тяло и др. — издавам се повече от нормалното. Дъното на тавата е изпъкнал... |
| изпъкна - изпъкнеш, мин. св. изпъкнах, мин. прич. изпъкнал, св. — вж. изпъквам. |
| изпълвам - изпълваш, несв. и изпълня, св. 1. Какво. Заемам изцяло пространство, обем, място. Гости изпълваха стаята. Виното изпълваше чашите.... |
| изпълвам се - изпълваш се, несв. и изпълня се, св. За мечта, желание — сбъдвам се. Мечтата ми да видя Америка ще се изпълни. |
| изпълзя - изпълзиш, мин. св. изпълзях, мин. прич. изпълзял, св. — вж. изпълзявам. |
| изпълзявам - изпълзяваш, несв. и изпълзя, св. 1. Излизам от някъде с пълзене. Змиите изпълзяха от дупките. Човекът изпълзя от прикритието си. 2... |
| изпълнение - мн. изпълнения, ср. 1. Осъществяване на нещо. Изпълнение на задачите. Изпълнение на присъда. 2. Пресъздаване на произведение на из... |