| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мъстителка - мн. мъстителки, ж. Остар. Жена мъстител; отмъстителка. |
| мъстя - мъстиш, мин. св. мъстих, мин. прич. мъстил, несв. Отмъщавам. |
| мътен - мътна, мътно, мн. мътни, прил. 1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода. 2. Потъмнял, непрозрачен, мъгли... |
| мътеница - само ед. Разг. 1. Остатък от обезмаслено мляко. 2. Напитка от кисело мляко с вода. 3. Мътна течност. |
| мътилка - мн. мътилки, ж. 1. Мътна течност. 2. Течност с примеси, които се утаяват на дъното на съда; утайка. 3. Прен. Нещо неясно, объркано... |
| мътило - мн. мътила, ср. 1. Място, където птиците мътят; полог. 2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило. |
| мътнея - мътнееш, мин. св. мътнях, мин. прич. мътнял, несв. Ставам мътен. |
| мътя - мътиш, мин. св. мътих, мин. прич. мътилл, несв.; какво. 1. Правя да стане мътен. Мътя виното. 2. Прен. Раздвижвам, обърквам, вълну... |
| мъх - мъхът, мъха, мн. мъхове, (два) мъха, м. 1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, ... |
| мъхнат - мъхната, мъхнато, мн. мъхнати, прил. Който е покрит с мъх или наподобява мъх. Мъхнат камък. Мъхнат плат. |
| мъча - мъчиш, мин. св. мъчих, мин. прич. мъчил, несв. 1. Кого/какво. Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам. Мъча животните. ... |
| мъчен - мъчна, мъчно, мн. мъчни, прил. Който става с мъка, с усилие; труден, а не лесен. Мъчна задача. |
| мъчение - мн. мъчения, ср. 1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения. 2. Мъка, тегло, страдание. |
| мъченик - мн. мъченици, м. 1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея. 2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения. // прил.... |
| мъченица - мн. мъченици, ж. Жена мъченик. |
| мъченичество - само ед. Състояние на мъченик; мъчение. Обречен на мъченичество. |
| мъчилище - мн. мъчилища, ср. Разг. Място, където се извършват и изтърпяват мъчения. |
| мъчител - мъчителят, мъчителя, мн. мъчители, м. Човек, който подлага на мъчения други; изте-зател. // прил. мъчителски, мъчителска, мъчителс... |
| мъчителен - мъчителна, мъчително, мн. мъчителни, прил. 1. Който предизвиква мъка. Мъчителни болки. 2. Труден, бавен, продължителен. Мъчително ... |
| мъчителка - мн. мъчителки, ж. Жена мъчител; изтезателка. |
| мъчно - нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл. • Мъчно ми (или ти, му, и, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме... |
| мъчно- - Първа част на сложни думи със значение мъчен, труден за: мъчноподвижен, мъчнопроходим, мъчнопроизносим. |
| мюжде - мн. мюждета, ср. Остар. 1. Награда, дар при съобщаване на радостна вест. 2. Вест, новина. • Вземам мюждето. Пръв съобщавам някаква... |
| мюзикбокс - мн. мюзикбоксове, (два) мюзикбокса, м. Музикална кутия. |
| мюзикхол - мн. мюзикхолове, (два) мюзикхола, м. Забавна програма с различни музикални, циркови и други номера; вариете. |
| мюзикъл - мн. мюзикъли, (два) мюзикъла, м. Съвременна музикална комедия, в която се съчетават комичен литературен текст, музика и балет. |
| мюсюлманин - мн. мюсюлмани, м. Мохамеданин. |
| мюсюлманка - мн. мюсюлманки, ж. Мохамеданка. |
| мюсюлманство - само ед. Мохамеданство. |
| мюфтийство - мн. мюфтийства, ср. Служба и канцелария на мюфтия. • Главно мюфтийство. Върховна инстанция на мюфтийските съдилища. |
| мюфтия - мн. мюфтии, м. Мохамедански съдия и богослов от висшето духовенство, който съди според Корана. // прил. мюфтийски, мюфтийска, мюфт... |
| мющерия - мн. мющерии, м. Разг. Редовен купувач, клиент. |
| мязам - мязаш, несв. Разг. Приличам. Това на нищо не мяза. |
| мяра - мн. мери, ж. 1. Начин за определяне на количество по приета единица; мярка. 2. Истор. Съд за течности или зърнени храни. 3. Прен. ... |
| мярвам - мярваш, несв. и мярна, св. Мяркам поединично, еднократно. — мярвам се/мярна се. Мяркам се поединично, еднократно. Зад завесата се ... |
| мярка - мн. мерки, ж. 1. Мяра. 2. Единица за измерване. Мярка за дължина. 3. Размер. Дрехите не са моята мярка. 4. Средство за осъществява... |
| мяркам - мяркаш, несв.; какво/кого. 1. Забелязвам за късо време. 2. Показвам нещо за малко и пак го скривам. — мяркам се. 1. Явявам се за м... |
| мярна - мернеш, мин. св. мярнах, мин. прич. мярнал, св. — вж. мярвам. |
| място - мн. места, ср. 1. Част от пространството, която заема един предмет. 2. Определено пространство, където се намира винаги един предм... |
| мятам - мяташ, несв. и метна, св. 1. Какво. Хвърлям. Мятам копие. 2. Кого. Повалям на земята. 3. Какво. Покривам, простирам. Метна пъстро ... |