буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
загледам - загледаш, св. — вж. заглеждам. |
заглеждам - заглеждаш, несв. и загледам, св.; какво/кого. Започвам да гледам. Седна и загледа множеството. |
заглуша - заглушиш, мин. св. заглуших, мин. прич. заглушил, св. — вж. заглушавам. |
заглушавам - заглушаваш, несв. и заглуша, св. 1. Какво. Правя нещо да не се чува. Вятърът заглушаваше гласа му. 2. Прен. Какво. Потискам, потуш... |
заглушител - заглушителят, заглушителя, мн. заглушители, (два) заглушителя, м. Спец. Приспособление, което служи за намаляване на произведените... |
заглушителен - заглушителна, заглушително, мн. заглушителни, прил. 1. Който е много силен и заглушава, проглушава. Заглушителни викове. 2. Който ... |
заглъхвам - заглъхваш, несв. и заглъхна, св. 1. За звук — постепенно намалявам силата си; затихвам. Тракането на влака заглъхваше в далечината... |
заглъхна - заглъхнеш, мин. св. заглъхнах, мин. прич. заглъхнал, св. — вж. заглъхвам. |
загнездвам - загнездваш, несв. и загнездя, св.; какво. Поставям нещо между други предмети, за да стои здраво. — загнездвам се/загнездя се. 1. Н... |
загнездя - загнездиш, мин.св. загнездих, мин.прич. загнездил, св. — вж. загнездвам. |
загнивам - загниваш, несв. и загния, св. Започвам да гния; ставам гнил в някои свои части. Гроздето е загнило. Раната е загнила. // същ. загн... |
загнил - загнила, загнило, мн. загнили, прил. 1. Който е започнал да гние, станал е гнил от единия край, в някои свои части. Загнил зъб. 2.... |
загния - загниеш, мин. св. загних, мин. прич. загнил, св. — вж. загнивам. |
загноя - загноиш, мин. св. загноих, мин. прич. загноил, св. — вж. загноявам. |
загноявам - загнояваш, несв. и загноя, св. Започвам да събирам гной, да гноя. |
заговарям - заговаряш, несв. и заговоря, св. 1. Започвам да говоря. 2. Кого. Започвам разговор; заприказвам. Ако я срещна, ще я заговоря. 3. П... |
заговезни - само мн. Денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява. • Велики заговезни. Великденски заговезни. |
заговея - заговееш, мин. св. заговях, мин. прич. заговял, св. — вж. заговявам. |
заговор - мн. заговори, (два) заговора, м. Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (оби... |
заговорвам - заговорваш, несв. Заговарям. |
заговорник - мн. заговорници, м. Участник в заговор. |
заговорнича - заговорничиш, несв. Сговарям се тайно за съвместни действия против някого. |
заговорничка - мн. заговорнички, ж. Жена заговорник. |
заговоря - заговориш, мин. св. заговорих, мин. прич. заговорил, св. — вж. заговарям. |
заговявам - заговяваш, несв. и заговея, св. 1. Ям и пия през цялата вечер на Заговезни. 2. Започвам да постя. 3. Прен. Разг. Ям бавно и дълго.... |
заголвам - заголваш, несв. и заголя, св. Какво. Откривам част от тялото, която обикновено е закрита; оголвам. — заголвам се/заголя се. Заголв... |
заголя - заголиш, мин. св. заголих, мин. прич. заголил, св. — вж. заголвам. |
загоре - само ед. 1. Диал. Област, намираща се зад, отвъд планина. 2. Остар. Област в България, обхващаща Старозагорско, Ямболско и Сливенс... |
загорец - мн. загорци, м. Мъж от Загоре. |
загорка - мн. загорки, ж. Жена от Загоре. |
загорчава ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и загорчи ми, св. 1. Усещам горчив вкус. 2. Прен. Усещам душевна болка, горчивина. Загорча и от дум... |
загорчи ми - мин. св. загорча ми, мин. прич. загорчало ми, св. — вж. загорчава ми. |
загоря - загориш, мин. св. загорях, мин. прич. загорял, св. — вж. загарям. |
загорявам - загоряваш, несв. Загарям. |
заготовка - мн. заготовки, ж. 1. Само ед. Подготовка за производствен процес. Работя в цеха за заготовка на консерви. 2. Спец. Не напълно гото... |
заготовчик - мн. заготовчици, м. Работник, който изработва заготовки. |
заграбвам - заграбваш, несв. и заграбя, св. 1. Какво. Грабвам, вземам за себе си. Заграби две парчета от баницата в чинията си. 2. Какво. Отне... |
заграбча - заграбчиш, мин. св. заграбчих, мин. прич. заграбчил, св. — вж. заграбчвам. |
заграбчвам - заграбчваш, несв. и заграбча, св.; какво. Обхващам плътно с две ръце; сграбчвам. Заграбчи сено и го отнесе на коня. |
заграбя - заграбиш, мин. св. заграбих, мин. прич. заграбил, св. — вж. заграбвам. |