| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| манихейство - само ед. Истор. Създадено през III в. религиозно дуалистично учение, което се разпространява в България към XII век. |
| мания - мн. мании, ж. 1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея. 2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст ... |
| манкирам - манкираш, несв. и св. Умишлено не изпълнявам задълженията си; клинча, измъквам се. |
| манлихера - мн. манлихери, ж. Манлихерка. |
| манлихерка - мн. манлихерки, ж. Истор. Магазинна бойна пушка, използвана в българската войска до Първата световна война. |
| манна - само ед. 1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите. 2. Прен. Неочаквана благодат. |
| манометър - мн. манометри, (два) манометъра, м. Уред, измерващ налягането на газове или течности в затворено пространство. |
| мансарда - мн. мансарди, ж. Жилищно помещение под покрива с различно високи стени. // прил. мансарден, мансардна, мансардно, мн. мансардни. |
| манталитет - само ед. Начин на мислене, обусловен от степента на културното развитие на отделния човек. Еснафски манталитет. |
| мантел - мн. мантели, (два) мантела, м. Широко късо наметало; пелерина, плащ. |
| мантинела - мн. мантинели, ж. Тясна метална лента, която ограничава странично пътното платно. |
| мантия - мн. мантии, ж. 1. Широка дълга дреха без ръкави, която се облича върху други дрехи. 2. Спец. Кожна гънка при някои мекотели, коя... |
| манто - мн. манта, ср. Горна дамска дреха, дълга, с широки ръкави. |
| манту - само ед. Спец. Кожна проба за установяване на туберкулозна зараза. |
| манш - маншът, манша, мн. маншове, (два) манша, м. Отделна самостоятелна част от спортна игра. Победител в първия манш. |
| маншет - мн. маншети, (два) маншета, м. Обикновено подгънат край на ръкав или крачол. |
| маншон - мн. маншони, (два) маншона, м. 1. Кожа или пухкав плат, ушит в цилиндрична форма (вместо ръкавици), от двете страни на който се пъ... |
| маньовър - мн. маньоври, (два) маньовъра, м. Придвижване на войски по време на военни действия, за да се нанесе удар на противника. |
| мараба - нареч. Разг. Турско-арабски поздрав: добър ден, здравей. |
| марабу - само ед. Голяма птица от рода на щъркелите с гола глава и шия. |
| мараня - само ед. 1. Видимо трептене на въздуха при сухо, горещо и безветрено време. 2. Непоносима горещина, жега. |
| маратон - само ед. Лекоатлетическа спортна дисциплина, бягане на 42 км и 195 м. // прил. маратонски, маратонска, маратонско, мн. маратонски. |
| маратонец - мн. маратонци, м. Състезател по маратон. |
| маратонки - само мн. Разг. Вид високи спортни обувки от кожа, плат и гума с дебели пружиниращи подметки. |
| мараш - само ед. Диал. Запуснато лозе. |
| маргарин - само ед. Хранителен продукт, приготвен от растителни или животински мазнини. // прил. маргаринов, маргаринова, маргариново, мн. ма... |
| маргарит - само ед. Скъпоценни бели зърна, които се изваждат от някои миди; бисер. // прил. маргаритов, маргаритова, маргаритово, мн. маргари... |
| маргаритка - мн. маргаритки, ж. Полско или градинско цвете с неразклонено стъбло и с бял, розов или червен цвят. |
| марда - мн. марди, ж. 1. Остар. Само ед. Изостанала непродадена стока. 2. Разг. Само ед. Нещо за изхвърляне, брак. 3. Прен. Пренебр. Бавен... |
| марж - маржът, маржа, само ед., м. 1. Излишък, разлика. 2. Спец. Във финансите — разлика в цената между покупката и продажбата на нещо. 3... |
| мари - част. Разг. За обръщение към жена или за подсилване на обръщение към жена. Стояно мари, къде си? |
| марина - само ед. Всички морски плавателни съдове на една държава. |
| марината - само ед. Сос от оцет, зехтин, чесън и др. подправки за обработка и съхранение на зеленчуци и месо. |
| маринист - мн. маринисти, м. Художник, рисуващ морски пейзажи. |
| маринистка - мн. маринистки, ж. Жена маринист. |
| мариновам - мариноваш, несв.; какво. Приготвям продукти в марината. Мариновам гъби. |
| марионетка - мн. марионетки, ж. 1. Кукла, движена с конци, в театър. 2. Прен. Пренебр. Човек, който изпълнява чужди желания и служи на чужди ин... |
| марихуана - само ед. Наркотично вещество с растителен произход. |
| марка - мн. марки, ж. 1. Книжен знак, показващ платена сума за дадена услуга. Пощенска марка. Таксова марка. 2. Търговски знак върху стока... |
| маркаджия - мн. маркаджии, м. Разг. Човек, който събира или продава пощенски марки; филателист. |