| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| насмешка - мн. насмешки, ж. Обидна шега, присмех, подигравка. |
| насмешлив - насмешлива, насмешливо, мн. насмешливи, прил. Който съдържа насмешка; шеговит, подигравателен, присмехулен. Насмешлива усмивка. //... |
| насмея се - насмееш се, мин. св. насмях се, мин. прич. насмял се, св. — вж. насмивам се. |
| насмивам се - насмиваш се, несв. и насмея се, св. 1. Смея се до пълно насищане. 2. Надсмивам се, присмивам се. |
| насмитам - насмиташ, несв. и насмета, св. 1. Какво. С метене събирам нещо. Насметох боклука. 2. Разг. Какво/кого. Нападам, подгонвам, прогонв... |
| насмоля - насмолиш, мин. св. насмолих, мин. прич. насмолил, св. — вж. насмолявам. |
| насмолявам - насмоляваш, несв. и насмоля, св.; какво. Покривам повърхността на нещо със смола. |
| наснова - насновеш, мин. св. насновах, мин. прич. насновал, св. - вж. насновавам. |
| насновавам - насноваваш, несв. и наснова, св.; какво. Снова, колкото е необходимо, докрай. Насновах платното. |
| насока - мн. насоки, ж. 1. Направление. Ще работя в тая насока. 2. Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа. |
| насоля - насолиш, мин. св. насолих, мин. прич. насолил, св. — вж. насолявам. |
| насолявам - насоляваш, несв. и насоля, св. 1. Какво. Соля, колкото е необходимо, в достатъчна степен. Насолих месото. 2. Прен. Разг. Кого. Кар... |
| насополивя - насополивиш, мин. св. насополивих, мин. прич. насополивил, св. — вж. насополивям. |
| насополивям - насополивяш, несв. и насополивя, св.; какво/кого. Изцапвам със сопол нещо или някого. |
| насоча - насочиш, мин. св. насочих, мин. прич. насочил, св. — вж. насочвам. |
| насочвам - насочваш, несв. и насоча, св.; кого/какво. 1. Давам насока, упътвам. Насочих го при кого да отиде. 2. Съсредоточавам. Насочих усил... |
| насочен - насочена, насочено, мн. насочени, прил. Който е получил насока, има определена цел. Насочено движение. // същ. насоченост, насочен... |
| наспивам се - наспиваш се, несв. и наспя се, св. Спя до пълно насищане. Наспах се добре в тихия дом. |
| наспоря - наспориш, мин. св. наспорих, мин. прич. наспорил, св. — вж. наспорявам. |
| наспорявам - наспоряваш, несв. и наспоря, св.; какво. Осигурявам нещо в достатъчно количество, много. Да наспори Господ! Бог наспори богата рек... |
| наспя се - наспиш се, мин. св. наспах се, мин. прич. наспал се, св. — вж. наспивам се. |
| насред - предлог. Изразява: 1. Отношение към място в средата на пространство, където се развива действието. Колата спря насред полето. 2. О... |
| насреща - нареч. 1. В срещуположната страна или посока. Стоеше насреща ми усмихната. 2. Против. Ще излязат насреща му заедно. • Аз съм насре... |
| насрещен - насрещна, насрещно, мн. насрещни, прил. 1. Който се намира насреща. Насрещна улица. Насрещна къща. 2. Който се движи срещу мене. Н... |
| насроча - насрочиш, мин. св. насрочих, мин. прич. насрочил, св. — вж. насрочвам. |
| насрочвам - насрочваш, несв. и насроча, св.; какво. Определям момент, в който ще се извърши нещо. Насрочиха си среща в 17 часа. Насрочиха пъту... |
| настава - несв. и настане, св. Настъпва, иде. Настане вечер — месец изгрее (Ботев). Настана вълнение сред слушателите. Настана суматоха. |
| наставам - наставаш, несв. и настана, св. Само мн. Ставаме много хора заедно или едновременно. Когато представлението свърши, зрителите наста... |
| наставка - мн. наставки, ж. 1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото и окъся. 2. Спец. В езикознанието — словообразув... |
| наставление - мн. наставления, ср. 1. Съвет, поучение, нравоучение. Слушаше наставленията на майка си. 2. Ръководство, инструкция, упътване. Нас... |
| наставлявам - наставляваш, несв.; кого. Давам наставления на някого, уча на нещо хубаво, добро. Наставлявам го как да се държи в обществото. |
| наставник - мн. наставници, м. Остар. Лице, което наставлява някого, дава му съвети. Наставник на футболен клуб. |
| наставница - мн. наставници, ж. Жена наставник. |
| наставнически - наставническа, наставническо, мн. наставнически, прил. Който се отнася до наставник. Наставнически тон. |
| наставя - наставиш, мин. св. наставих, мин. прич. наставил, св. — вж. наставям. |
| наставям - наставяш, несв. и наставя, св.; какво. Уголемявам нещо до нужната дължина или ширина, като присъединявам друга част към него. |
| настана - настанеш, мин. св. настанах, мин. прич. настанал, св. — вж. наставам. |
| настане - мин. св. настана, мин. прич. настанал, св. - вж. настава. |
| настаня - настаниш, мин. св. настаних, мин. прич. настанил, св. — вж. настанявам. |
| настанявам - настаняваш, несв. и настаня, св. 1. Кого. Осигурявам на някого работа, удобства и др. Настаниха го в най-слънчевата стая. 2. Какво... |