буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
въстаник - мн. въстаници, м.Участник във въстание.// прил. въстанически, въстаническа, въстаническо, мн. въстанически. |
въся - въсиш, мин. св. въсих, мин. прич. въсил, несв.; какво.Свивам, сбръчквам. Въся вежди.— въся се.Мръщя се, чумеря се. Какво се въсиш? |
вътре - нареч.В пределите на едно място или пространство. Влез вътре!• Вътре съм. Разг.1. Ощетен съм, загубил съм.2. Замесен съм.• Влизам/... |
вътрешен - вътрешна, вътрешно, мн. вътрешни, прил.1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре. Вътрешни органи. Вътрешен джоб.... |
вътрешност - вътрешността, мн. вътрешности, ж.1. Само ед. Вътрешно пространство, място, територия.2. Само мн. Вътрешните органи на човек или жи... |
вътък - само ед.Нишки, които при тъкане се преплитат с основата. |
въшка - мн. въшки, ж.Малко безкрило насекомо, което живее като паразит по човека и животните. |
въшкав - въшкава, въшкаво, мн. въшкави, прил.Въшлив.• Въшкав с пари. Разг. Който има много пари. |
въшла - мн. въшли, ж.Жена въшльо. |
въшлив - въшлива, въшливо, мн. въшливи, прил.Който има въшки.// същ. въшливост, въшливостта, ж. |
въшльо - мн. въшльовци, м.Разг. Пренебр. Въшлив човек. |
въшлясам - въшлясаш, св.— вж. въшлясвам. |
въшлясвам - въшлясваш, несв. и въшлясам, св.Ставам въшлив. |
вяждам се - вяждаш се, несв. и вям се, св.1. Насищам се, пресищам се от ядене на една и съща храна.2. Прен. Пренебр. Самозабравям се. |
вям се - вядеш се, мин. св. вядох се, мин. прич. вял се, св.— вж. вяждам се. |
вяра - само ед.1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му н... |
вярвам - вярваш, несв.1. В когов какво: Убеден съм, уверен съм, имам вяра. Вярвам в тебе. Вярвам, че ще успея.2. На кого. Имам доверие. Аз ... |
вярващ - вярваща, вярващо, мн. вярващи.1. Който вярва, който изразява вяра.2. Като същ. Човек, който вярва в някоя религия. |
вясвам се - вясваш се, несв. и вясна се, св.Разг. Появявам се за кратко. Вясва се отвреме на време и пак изчезва. |
вясна се - веснеш се, мин. св. вяснах се, мин. прич. вяснал се, св.- вж. вясвам се. |
вятър - мн. ветрове, м.Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление. Духа вятър. Силен вятър. Бурни ветрове.// прил. вятърен... |
вятърничав - вятърничава, вятърничаво, мн. вятърничави, прил.Лекомислен, несериозен, непостоянен. Вятърничаво момиче. |
га и га-га - междум.За подражаване на крясък,издаван от някои птици — гарван, врана, гъска, патица и под. |
га-га - междум. — вж. га. |
габардин - само ед.Фин вълнен плат за горни дрехи.// прил. габардинен. |
габарити - габарит, м.Спец. Външните размери, очетанията на един предмет (превозно средство, машина, съоръжение и др.). Малки габарити. |
габер - мн. габери, (два) габера, м.Диал. Габър.// прил габеров. |
габро - (ит. gabbro от лат. glaber 'гладък')Минер. Зърнеста магмена скала с приятни тонове, лесно полируема и употребявана в стр... |
габър - мн. габъри, (два) габъра, м.Дърво с назъбени жилести листа и с твърда и тежка бяла дървесина, от която се изработват дребни предме... |
гавазин - мн. гавази, м.Остар. Въоръжен пазач охранител в легация, консулство, облечен в национална носия. |
гавана - мн. гавани, ж.Валчест съд без дръжки, издълбан от цяло парче дърво. |
гаванка - мн. гаванки, ж.Малък кръгъл дървен съд с похлупак, използван в миналото като солница или за носене на по-суха храна (сирене и под.... |
гавиал - (фр. gavial от хинди gharviyal)Зоол. Индийски крокодил с дълга тясна муцуна, дълъг до 6 м. |
гавот - (фр. gavotte)Старинен френски танц и музиката за този танц. |
гавра - само ед.Постъпка и/или думи, които целят да унизят достойнството на човека или моралната стойност на нещо; подигравка, кощунство, ... |
Гаврош - (фр. Gavroche, герой от романа „Клетниците" на Виктор Юго)Прен. Уличен хлапак. |
гаврътвам - гаврътваш, несв. и гаврътна, св.;.1. Обръщам, събарям, катурвам.2. Гълтам, изпивам на един път, с едно обръщане на чашата. Гаврътн... |
гаврътна - гаврътнеш, мин. св. гаврътнах, мин. прич. гаврътнал, св.— вж. гаврътвам. |
гавря се - гавриш се, мин. св. гаврих се, мин. прич. гаврил се, несв.; с какво.Подлагам на гавра, издевателствам. |
гага - мн. гаги, ж.1. Клюн, човка на птица.2. Диал. Кука.// същ. умал. гагичка, мн. гагички, ж. |