| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| измокрям - измокряш, несв. и измокря, св.; кого! какво. Правя мокър. Измокрям листа със сълзи. — измокрям се/измокря се. Ставам мокър. Измокр... |
| измолвам - измолваш, несв. и измоля, св.; какво. Чрез дълго молене получавам. Измолих пари за обувки. Измолих да отида на дискотека. |
| измоля - измолиш, мин. св. измолих, мин. прич. измолил, св. — вж. измолвам. |
| изморя - измориш, мин. св. изморих, мин. прич. изморил, св. — вж. изморявам. |
| изморявам - изморяваш, несв. и изморя, св.; кого. Довеждам до умора. Чистенето ме изморява много. — изморявам се/изморя се. Изпитвам умора. |
| измразя - измразиш, мин. св. измразих, мин. прич. измразил, св. - вж. измразявам. |
| измразявам - измразяваш, несв. и измразя, се. 1. Кого. Причинявам простудяване, премръзване. 2. Какво. Причинявам измръзване, повреждане на рас... |
| измръзвам - измръзваш, несв. и измръзна, св. 1. Мръзна дълго, ставам студен, премръзнал. Носът ми измръзна. 2. За растение, животно или човек ... |
| измръзна - измръзнеш, мин. св. измръзнах, мин. прич. измръзнал, св. — вж. измръзвам. |
| измъквам - измъкваш, несв. и измъкна, св. 1. Какво. Изваждам с усилие. Измъквам дърво от земята. Измъквам зъб. 2. Какво. Вадя нещо прибрано, ... |
| измъкна - измъкнеш, мин. св. измъкнах, мин. прич. измъкнал, св. — вж. измъквам. |
| измърся - измърсиш, мин. св. измърсих, мин. прич. измърсил, св. — вж. измърсявам. |
| измърсявам - измърсяваш, несв. и измърся, св.: какво/кого. Правя мръсен, намърсявам. Измърсйх си ръцете. — измърсявам се/измърся се. Ставам мръ... |
| измъча - измъчиш, мин. св. измъчих, мин. прич. измъчил, св. — вж. измъчвам. |
| измъчвам - измъчваш, несв. и измъча, св. 1. Кого. Създавам продължително мъки, трудности; тормозя. Измъчваха го да си признае вината. Измъчва... |
| измъчен - измъчена, измъчено, мн. измъчени, прил. 1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер. 2. Който изглежда и... |
| измяна - мн. измени, ж. 1. Предателство към някого или нещо. Измяна на принципи. 2. Изневяра. Не можа да и прости измяната. |
| измятам - измяташ, несв. и изметна, св.; какво. Причинявам изкривяване. Влагата измята дъските. — измятам се/изметна се. 1. За дъска, плоско... |
| изнамеря - изнамериш, мин. св. изнамерих, мин. прич. изнамерил, св. — вж. изнамирам. |
| изнамирам - изнамираш, несв. и изнамеря, св. 1. Какво. Откривам нещо неизвестно дотогава, изобретявам. Изнамирам желязото. Изнамирам парната м... |
| изнаприкажа - изнаприкажеш, мин. св. изнаприказах, мин. прич. изнаприказал, св. — вж. изнаприказвам. |
| изнаприказвам - изнаприказваш, несв. и изнаприкажа, св.; какво/ на кого. Наприказвам много неща; изпонаприказвам. — изнаприказвам се/изнаприкажа с... |
| изнасилвам - изнасилваш, несв. и изнасиля, св. 1. Кого. Насилвам жена за полов акт. 2. Какво! кого. Насилвам, принуждавам за нещо. Изнасилих го... |
| изнасиля - изнасилиш, мин. св. изнасилих, мин. прич. изнасилил, св. — вж. изнасилвам. |
| изнасям - изнасяш, несв. и изнеса, св. 1. Какво. Нося отвътре навън. Изнесохме гардероба от стаята. Изнесох цветята на балкона. 2. Какво. По... |
| изначален - изначална, изначално, мн. изначални, прил. Който е от самото начало, изконен, първичен. |
| изневеря - изневериш, мин. св. изневерих, мин. прич. изневерил, св. — вж. изневерявам. |
| изневерявам - изневеряваш, несв. и изневеря, св. 1. На кого. Нарушавам верността си към мъж или жена. Жена му му е изневерявала хиляди пъти. 2. ... |
| изневиделица - нареч. Внезапно, неочаквано. Изневиделица излезе куче. |
| изневяра - мн. изневери, ж. 1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта. 2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна... |
| изнемога - само ед. Изнемощяване, физическа отпадналост. Работих до изнемога. |
| изнемогвам - изнемогваш, несв. и изнемогна, св. 1. Не ми достигат физически сили да се справя с работата си, изнемощял съм. 2. Намирам се в теж... |
| изнемогна - изнемогнеш, мин. св. изнемогнах, мин. прич. изнемогнал, св. — вж. изнемогвам. |
| изнемощея - изнемощееш, мин. св. изнемощях, мин. прич. изнемощял, св. — вж. изнемощявам. |
| изнемощявам - изнемощяваш, несв. и изнемощея, св. 1. Оставам без сили от физическо напрежение; капвам. Изнемощял е от дългия път. 2. Отслабвам о... |
| изненада - мн. изненади, ж. 1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада - беше пристигнал брат м... |
| изненадам - изненадаш, св. — вж. изненадвам. |
| изненадвам - изненадваш, несв. и изненадам, св. 1. Кого. Извиквам изненада с постъпки, действия и др. Изненадах го е желанието си да следвам. 2... |
| изнервя - изнервиш, мин. св. изнервих, мин. прич. изнервил, св. — вж. изнервям. |
| изнервям - изнервяш, несв. и изнервя, св.; кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. Грижата за много неща ... |