| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| завиждам - завиждаш, несв. и завидя, св.; на кого. Изпитвам завист. Завиждам му заради успехите му. // същ. завиждане, ср. |
| завикам - завикаш, св. — вж. завиквам. |
| завиквам - завикваш, несв. и завикам, св. Започвам да викам. |
| завинаги - нареч. За всякога, докато някой или нещо съществува. Обиквам завинаги. Връщам се завинаги. • Веднъж завинаги. Окончателно, безвъзв... |
| завинтвам - завйнтваш, несв. и завинтя, св.; какво. 1. Завъртам и затягам винт, гайка и под. към друг предмет. Този винт е паднал, трябва да г... |
| завинтя - завинтиш, мин. св. завинтих, мин. прич. завинтил, св. — вж. завинтвам. |
| завинтям - завинтяш, несв. Завинтвам. |
| завирам - завираш, несв. и завра, св. 1. Какво. Пъхвам, мушвам. Завирам ръце в джобовете. 2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено... |
| завирвам - завирваш, несв. и завиря, св.; какво. Започвам да виря, да надигам. |
| завиря - завириш, мин. св. завирих, мин. прич. завирил, св. — вж. завирявам. |
| завирявам - завиряваш, несв. и завиря, св. Изпълвам с вода дълбоко място — язовир, басейн и под. |
| зависим - зависима, зависимо, мн. зависими, прил. Ограничен в своите действия от чужда воля, власт, влияние. Зависим от родителите си. Завис... |
| зависимост - зависимостта, само ед., ж. 1. Ограниченост на действията от чужда воля, власт, влияние; несамостоятелност. Малките страни са в зав... |
| завист - само ед.Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи. |
| завистлив - завистлива, завистливо, мн. завистливи, прил. 1. Склонен към завист. 2. Изразяващ завист. Завистлив поглед. |
| завистливец - мн. завистливци, м. Завистлив човек, завистник. |
| завистливка - мн. завистливки, ж. Завистлива жена, завистница. |
| завистливо - нареч. Със завист. |
| завистник - мн. завистници, м. Завистлив човек, завистливец. |
| завистница - мн. завистници, ж. Завистлива жена, завистливка. |
| завися - зависиш, мин. св. зависих, мин. прич. зависил, несв. Намирам се в зависимост. |
| зависявам - зависяваш, несв. и завися, св. Започвам да вися, да чакам дълго. |
| завихря - завихриш, мин. св. завихрих, мин. прич. завихрил, св. — вж. завихрям. |
| завихрям - завихряш, несв. и завихря, св. За струя, поток — правя да се образува вихър. — завихрям се/завихря се. 1. Завъртам се и се издигам... |
| завия - завиеш, мин. св. завих, мин. прич. завил, св. — вж. завивам. |
| завладея - завладееш, мин. св. завладях, мин. прич. завладял, св. — вж. завладявам. |
| завладявам - завладяваш, несв. и завладея, св. 1. Какво. Превземам с бой (територия, държава и под.). Турците завладяват Балканския полуостров.... |
| завладяващ - завладяваща, завладяващо, мн. завладяващи, прил. Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра. // нареч. завладяващо. |
| завлека - завлечеш, мин. св. завлякох, мин. прич. завлякъл, св. — вж. завличам. |
| завлека се - завлечеш се, мин. св. завлякох се, мин. прич. завлякъл се, св. — вж. завличам се. |
| завлечен - завлечена, завлечено, мн. завлечени, прил. Разг. Който е разсеян, занесен или който се прави на разсеян, занесен. |
| завличам - завличаш, несв. и завлека, св. 1. Какво. Отнасям, отмъквам с влачене, със сила. Реката завлече няколко къщи. Как завлече тая тежка... |
| завличам се - завличаш се, несв. и завлека се, св. 1. С мъка, с усилие отивам някъде; замъквам се. С тези болки едва сс завлякох до вкъщи. 2. Ра... |
| завоалирам - завоалираш, несв. и се.; какво. Прикривам истинското съдържание, същност на мисли, цели. Завоалирам целите си с красиви думи. |
| завод - мн. заводи, (два) завода, м. Голямо индустриално предприятие. Машиностроителен завод. // прил. заводски, заводска, заводско, мн. з... |
| завоевание - мн. завоевания, ср. Успех, придобивка, постигната с труд, с упоритост. Завоевания в науката. Завоевания в любовта. |
| завоевател - завоевателят, завоевателя, мн. завоеватели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите. |
| завоевателен - завоевателна, завоевателно, мн. завоевателни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война. |
| завоевателски - завоевателска, завоевателско, мн. завоевателски, прил. 1. Който е на завоевател. 2. Завоевателен. |
| завой - завоят, завоя, мн. завои, (два) завоя, м. 1. Дъгообразна извивка на път, река и др., чрез която се изменя посоката на движение. Пъ... |