Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Д
да - част. 1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли? 2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми...
даалия - мн. даалии, м. 1. Истор. Член на размирническа мохамеданска орда по време на феодализма. 2. Диал. Планински жител в Родопите.
давам - даваш, несв. и дам, св. 1. Какво, на кого/ какво. Поднасям нещо на някого, за да го вземе. Дадох парите на майка си. 2. Какво, на ...
давилов - давилова, давилово, мн. давилови, прил. • Давилови капки. Лекарство, което се използва при стомашни болки.
давление - мн. давления, ср. Натиск, насилие върху нечия воля или убеждения. Под чуждо давление.
давност - давността, само ед., ж. 1. Спец. Срок. след изтичане на който се губи или придобива някакво право. За престъпления срещу човечеств...
давя - давиш, мин. св. давих, мин. прич. давил, несв. 1. Когокакво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. Натисна ...
даденост - дадеността, мн. дaдености, ж. Това, което съществува, налично е; обективна действителност. Природни дадености.
дажба - мн. дажби, ж. Определено количество от нещо, обикн. храна, което се отпуска по установени норми. Дневна дажба. // прил. дажбен, да...
даждие - мн. даждия, ср. Остар. Данък.
даже - част. 1. За отделяне или подчертаване на думата, до която стои; дори. Даже и подарък ти донесох. 2. Съюз. Присъединява части на из...
дайджест - мн. дайджести, (два) дайджеста, м. 1. Кратко изложение по някакъв въпрос. 2. Панорамно четиво, в което са събрани кратки съобщения...
дайре - мн. дайрета, ср. Ударен музикален инструмент от опъната върху дървен обръч кожа с металически пластини или звънчета отстрани.
дактил - само ед. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение върху първата сричка. // прил. дактилен, дактилна, дактилн...
дактилология - само ед. Спец. Водене на разговор чрез използване на ръчната азбука на глухонемите.
дактилоскопия - само ед. Спец. Дял от криминалистиката, при който се използват методи за установяване на личността по отпечатъци от пръстите.
дал - далът, дала, мн. далове, (два) дала, м. Диал. Клон на дърво.
далавера - мн. далавери, ж. Разг. Непочтена, нечиста сделка. Занимава се с някакви тъмни далавери.
далай-лама - мн. далай-лами, м. Върховен жрец и управител на Тибет.
далак - мн. далаци, (два) далака, м. Орган, разположен в лявата част на коремната кухина, който е свързан с кръвоносната и лимфната систем...
далеко - нареч. Далече. • Бог високо, цар далеко. Употребява се при безизходни ситуации, когато няма възможност някой да помогне.
далекоглед - мн. далекогледи, (два) далекогледа, м. Оптически уред за гледане на големи разстояния. Той насочи далекогледа към Луната.
далекогледство - само ед. Дефект на зрението, при който се виждат ясно отдалечени предмети, а не се различават близките обекти.
далекопровод - мн. далекопроводи, (два) далекопровода, м. Мрежа за отвеждане на електрически ток на големи разстояния. // прил. далекопроводен, д...
далеч - нареч. Далече.
далече - нареч. 1. На голямо разстояние. Тя живее далече от нас. 2. Преди или след много време. Рожденият ми ден не е далече. 3. За означав...
далечен - далечна, далечно, мн. далечни, прил. 1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел. 2. Който се...
далечина - само ед. Далечно място, далечно пространство. В далечината се издигаха планинските върхове.
дали - част. 1. За изразяване на несигурност, колебание, съмнение. Дали ще я позная? 2. Съюз. Въвежда подчинени допълнителни или определи...
далия - мн. далии, ж. Градинско цвете с красиви цветове; гергина.
далматинец - мн. далматинци, (два) далматинеца, м. 1. Жител на Далмация. 2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог.
далновиден - далновидна, далновидно, мн. далновидни, прил. 1. Който предусеща развитието на нещо в бъдещето. Далновиден човек. 2. Който е съобр...
далтонизъм - само ед. Недостатък на зрението, изразяващ се в неспособност да се различават някои цветове, предимно червеният и зеленият.
далтонист - мн. далтонисти, м. Лице, което страда от далтонизъм.
дам - дамът, дама, мн. дамове, (два) дама, м. Диал. Обор.
дама - мн. дами, ж. 1. Интелигентна, представителна или добре облечена жена. Светска дама. 2. Госпожа, жена. Моля всички дами да седнат. ...
дамаджана - мн. дамаджани, ж. Голям стъклен съд за течности, обикновено оплетен отвън и с дръжка.// същ. умал. дамаджанка, мн. дамаджанки, ж. ...
дамазлък - само ед. Разг. 1. Нещо, което е домашно производство, а не купено. 2. Животно за разплод. Ще оставя най-хубавата овца за дамазлък.
дамаска - мн. дамаски, ж. Здрав плат, който се използва за тапицерия на мебели.
дамаскин - мн. дамаскини, (два) дамаскина, м. 1. Религиозен сборник с поучителни слова. 2. Проповед, на която се чете такова слово. // прил. ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: