| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| гърбат - гърбата, гърбато, мн. гърбати, прил.Гърбав. Гърбата камила. |
| гърбина - мн. гърбини, ж.Разг. Голям, здрав гръб (в 1 и 2 знач.). |
| гърбица - мн. гърбици, ж.1. Неестествена изпъкналост на гърба вследствие изкривяване на гръбначния стълб.2. Изпъкналост, издатина наравно мя... |
| гърбом - нареч.1. С гръб към някого или нещо.2. По гръб, с лице нагоре; възнак. |
| гърбя се - гърбиш се, мин. св. гърбих се, мин. прич. гърбил се, несв.1. Свивам гръб; правя се на гърбав.2. Заставам с гръб, закривам с гръб. |
| гъргоря - гъргориш, мин. св. гъргорих, мин. прич. гъргорил, несв.Разг. Издавам тих, еднообразен шум, подобен на шума от врене на вода. |
| гърдест - гърдеста, гърдесто, мн. гърдести, прил.1. За жена — която има големи, едри гърди (в 4 знач.). Гърдеста девойка.2. Който има широки... |
| гърди - гърда, ж.1. Предната част от човешкото или животинското тяло от шията до корема.2. Гръдният кош с белите дробове и сърцето. Болки ... |
| гърла - мн. гърли, ж.Жарг. Момиче, девойка. |
| гърлест - гърлеста, гърлесто, мн. гърлести, прил.Който има плътен, дебел глас. Гърлеста жена. |
| гърлица - мн. гърлици, ж.1. Разг. Само ед. Дифтерия, лошо гърло. Гърлицата да те хване!2. Диал. Гургулица. |
| гърло - мн. гърла, ср.1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята. Заседна ми кост в гърлото.2. Гуша (... |
| гърмеж - мн. гърмежи, (два) гърмежа, м.1. Силен шум при изстрел или експлозия. Гърмежите продължиха цяла нощ.2. Само ед. Силен шум; грохот,... |
| гърмя - гърмиш, мин. св. гърмях, мин. прич. гърмял, несв.1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките.2. Прен. Произвеждам... |
| гърне - мн. гърнета, ср.1. Издут, дълбок глинен съд с широк отвор.2. Съд за ходене по нужда; цукало. |
| гърнец - мн. грънци, (два) гърнеца, м.Диал. Гърне (в 1 знач.). |
| гърч - гърчът, гърча, мн. гърчове, (два) гърча, м.Внезапно спонтанно свиване на мускул, придружено със силна болка. |
| гърча - гърчиш, мин. св. гърчих, мин. прич. гърчил, несв.; какво.1. Правя да се свие в гърч.2. Разг. Правя да стане на гънки или бръчки.— ... |
| гъсеница - мн. гъсеници, ж.Червей на пеперуда с власинки по тялото, който се храни с листа и дървесина. |
| гъсеничен - гъсенична, гъсенично, мн. гъсенични, прил.1. Който е на гъсеница.2. Спец. Който се движи посредством метална членеста верига; вери... |
| гъска - мн. гъски, ж.Едра сива или бяла водоплаваща птица, която се отглежда за месото и пуха ѝ.// прил. гъши, гъша, гъше и гъшо, мн. гъши... |
| гъсок - мн. гъсоци, (два) гъсока, м.Мъжката птица гъска. |
| гъст - гъста, гъсто, мн. гъсти, прил.1. Който се състои от много еднакви предмети, разположени един до друг. Гъста гора. Гъста коса.2. На... |
| гъстак - мн. гъстаци, (два) гъстака, м.Гъсталак. |
| гъсталак - мн. гъсталаци, (два) гъсталака, м.Труднопроходима гъста гора или храсти. |
| гъстея - гъстееш, мин. св. гъстях, мин. прич. гъстял, несв.Постепенно ставам гъст. |
| гъстота - само ед.Качество на гъст. Гъстота на населението. Гъстота на млякото. Гъстота на сиропа. |
| гътам - гъташ, несв.; какво/кого.Разг. Събарям, повалям, разрушавам. |
| гътвам - гътваш, несв. и гътна, св.1. Кого/какво. Гътам изведнъж. Той я гътна на леглото. Гътнах чашата и тя се счупи.2. Прен. Кого. Събаря... |
| гътна - гътнеш, мин. св. гътнах, мин. прич. гътнал, св.— вж. гътвам. |
| гьобек - мн. гьобеци, (два) гьобека, м.Характерно извъртане и подхвърляне на корема при ориенталски танц. |
| гьозум - само ед.Диал. Джоджен. |
| гьол - гьолът, гьола, мн. гьолове, (два) гьола, м.Разг. Голяма локва със застояла вода; блато. |
| гьон - гьонът, гьона, само ед., м.Твърда и дебела кожа, обработена за ходила на обувки, подметки, ремъци и др. |
| гюбре - само ед.Диал. Тор. |
| гювендия - мн. гювендии, ж.Разг. Пренебр. Лека жена, курва. |
| гювеч - мн. гювечи, (два) гювеча, м.1. Разлат глинен съд за печене на ястие на фурна.2. Ястие на фурна, обикн. печено в такъв съд, приготв... |
| гюдерия - мн. гюдерии, ж.Обработена по специален начин много мека овча или дивечова кожа, която се използва за ръкавици, за почистване на ст... |
| гюлле - мн. гюллета, ср.1. Остар. Кълбовидна граната, изстрелвана от топ.2. Спец. Спортен уред — желязна топка с определено тегло.• Тласка... |
| гюме - мн. гюмета, ср.Скривалище край вода за ловци, откъдето стрелят по водни птици. |