| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дърводелец - мн. дърводелци, м. Лице, което прави, произвежда различни предмети от дърво. // прил. дърводелски, дърводелска, дърводелско, мн. д... |
| дърводелство - само ед. Занятие на дърводелец. |
| дърворезба - мн. дърворезби, ж. Резба върху дърво, както и предметите, върху които има такава резба. |
| дърдорко - мн. дърдорковци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дърдори. |
| дърдоря - дърдориш, мин. св. дърдорих, мин. прич. дърдорил, несв. Пренебр. Говоря много, без прекъсване, обикн. за незначителни неща; бърбор... |
| държа - държиш, мин. св. държах, мин. прич. държал, несв. 1. Какво/кого. След като взема/ хвана в/с ръце, не изпускам. Държа чанта. Държа ... |
| държава - мн. държави, ж. Политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти — изпълнителна,... |
| държавник - мн. държавници, м. Човек, който заема висш пост в държавните органи на властта. Велик държавник. // прил. държавнически, държавнич... |
| държание - само ед. Характер на постъпките, на действията, отношение към другите; поведение. |
| държанка - мн. държанки, ж. Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа. |
| държелив - държелива, държеливо, мн. държеливи, прил. Разг. Който издържа много; издръжлив. Той е държелив на пиене. Държелив старец. // същ.... |
| дързост - дързостта, мн. дързости, ж. 1. Само ед. Качество на дързък. 2. Обикн. мн. Дръзка проява. |
| дързък - дръзка, дръзко, мн. дръзки, прил. 1. Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смел... |
| дърля се - дърлиш се, мин. св. дърлих, мин. прич. дърлил се, несв.; с кого. Разг. Карам се, заяждам се, споря. |
| дърпам - дърпаш, несв. 1. Какво/кого. Хващам с ръка и опъвам; тегля. Дърпаха я за плитката. Дърпам чантата от ръцете му. 2. Разг. Пуша, пое... |
| дърт - дърта, дърто, мн. дърти, прил. Разг. 1. Стар, възрастен. 2. Пренебр. Който се е усъвършенствал дълго време; опитен. Дърта лъжкиня. |
| дъртак - мн. дъртаци, м. Разг. Грубо. Стар, възрастен мъж. // прил. дъртешки, дъртешка, дъртешко, мн. дъртешки. |
| дъска - мн. дъски, ж. 1. Плоска изрезка по дължината на дърво. Дъска на под. 2. Разг. Само мп. Самият под. 3. Разг. В училище — дървено та... |
| дъскорезница - мн. дъскорезници, ж. Работилница за бичене на трупи и рязане на дъски. |
| дъх - дъхът, дъха, само ед., ли 1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх. 2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки. |
| дъхав - дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач.); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки. // същ. дъхавост, дъх... |
| дъхам - дъхаш, несв. 1. Издишвам по посока на някого. Често ми дъха, за да видя дали мирише на алкохол. 2. Мириша. Дъхам на роза. Дъхам на... |
| дъхвам - дъхваш, несв. и дъхна, св. Дъхам веднъж или поединично, с прекъсвания. Ако не си пушил, защо не ми дъхнеш. |
| дъхна - дъхнеш, мин. св. дъхнах, мин. прич. лъхнал, св. — вж. дъхвам. |
| дъщеря - мн. дъщери, ж. 1. Дете момиче по отношение на родителите си. 2. Прен. Жена по отношение на родина, народ. |
| дюбел - мн. дюбели, (два) дюбела, м. Пластмасова втулка с вътрешна резба, която се монтира в отвор, дупка и служи за закрепване на носеща ... |
| дюдюкам - дюдюкаш, несв. 1. Свиря суета. 2. Свиря с уста и викам, за да изразя недоволството си, възмущението си от някого; освирквам. |
| дюза - мн. дюзи, ж. 1. Отвор за пропускане и регулиране на преминаващи газове, изпарения и др. 2. Конусовидна тръба за вкарване на пара, ... |
| дюим - дюимът, дюима, мн. дюимове, (два) дюима, м. Мярка за дължина, равна на 2,54 см. // прил. дюимов, дюимова, дюимово, мн. дюзимови. |
| дюлгер - мн. дюлгери, м. Дюлгерин. |
| дюлгерин - мн. дюлгери, м. Строител зидар. // прил. дюлгерски, дюлгерска, дюлгерско. мн. дюлгерски. |
| дюна - мн. дюни, ж. Обикн. мн. Естествен пясъчен хълм в пустиня, край брега на море и другаде. |
| дюстабан - само ед. Разг. Плоско стъпало на човешки крак. |
| дюшек - мн. дюшеци, (два) дюшека, м. Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между пружината на легло и чаршафа). |
| дюшеме - мн. дюшемета, ср. Дъсчен под. |
| дявам - дяваш, несв. и дяна, св. Разг. 1. Какво. Слагам, поставям, турям. Къде дяна ключа? 2. Какво. Прахосвам. Къде дяна толкова пари? — ... |
| дявол - мн. дяволи, (два) дявола, м. 1. Според религиите представи — антипод на Бога, въплъщение на злото; сатана. 2. Разг. Хитрец, измамн... |
| дяволит - дяволита, дяволито, мн. дяволити, прил. 1. Който умее да се шегува, често се закача; хитър, закачлив, остроумен. Дяволита мома. 2.... |
| дяволия - мн. дяволии, ж. 1. Хитрина, шега, закачка. 2. Нещо странно, непознато, неизвестно или трудноразбираемо. Тая дяволия не иска да пиш... |
| дяволувам - дяволуваш, несв. Разг. Проявявам се като дявол (във 2 знач.); хитрувам. |