| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мирясам - мирясаш, св. — вж. мирясвам. |
| мирясвам - мирясваш, несв. и мирясам, св. Разг. Ставам мирен, укротявам се, утихвам. Не мирисаха цял ден. |
| мис - неизм. 1. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към девойка. 2. Прен. Най-красиво момиче, царица на красотата в сп... |
| мисионер - мн. мисионери, м. 1. Лице, натоварено с мисия. 2. Духовно или светско лице, което води религиозна или политическа пропаганда сред ... |
| мисионерка - мн. мисионерки, ж. Жена мисионер. |
| мисионерство - само ед. Занятие на мисионер. |
| мисис - неизм. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към омъжена жена; госпожа. |
| мисия - мн. мисии, ж. 1. Отговорна задача, поръчение. Военна мисия. 2. Важно историческо значение и роля на лице или група. 3. Постоянно д... |
| мискет - само ед. Вид ароматно грозде и виното, направено от него. Хамбургски мискет. // прил. мискетов, мискетова, мискетово, мн. мискетов... |
| мискин - мн. мискини, м. Разг. Отвратителен, неприятен човек; мръсник. // прил. мискински, мискинска, мискинско, мн. мискински. |
| мискинин - мн. мискини, м. Мискин. |
| мискинка - мн. мискинки, ж. Жена мискин. |
| мислен - мислена, мислено, мн. мислени, прил. 1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание. 2. Въображаем, недействителен. Екваторът... |
| мислене - само ед. 1. Процес на поява на мисли. Образно мислене. 2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в п... |
| мислещ - мислеща, мислещо, мн. мислещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество. |
| мислим - мислима, мислимо, мн. мислими, прил. Възможен; който може да се случи. |
| мислител - мислителят, мислителя, мн. мислители, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител. |
| мисловен - мисловна, мисловно, мн. мисловни, прил. Който е свързан с мисълта; разсъдъчен. Мисловен процес. // същ. мисловност, мисловността, ... |
| мисля - мислиш, мин. св. мислих, мин. прич. мислил, несв. 1. Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно. 2. За какво/за ког... |
| мистериозен - мистериозна, мистериозно, мн. мистериозни, прил. Тайнствен, загадъчен, необясним, потаен. Мистериозно изчезване. // същ. мистериоз... |
| мистерия - мн. мистерии, ж. 1. Тайнство, загадка; труднообяснимо явление. 2. Спец. Средновековна драма с библейски сюжет. |
| мистик - мн. мистици, м. Лице, което е склонно към мистика или е привърженик на мистицизма. |
| мистика - само ед. 1. Вяра в божественото, в тайнственото. 2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие. 3. Прен. Тайнственост, з... |
| мистификатор - мн. мистификатори, м. Лице, което извършва мистификация. // прил. мистификаторски, мистификаторска, мистификаторско, мн. мистифика... |
| мистификация - мн. мистификации, ж. Преднамерена измама или заблуда с користни цели или за шега. Литературна мистификация. |
| мистифицирам - мистифицираш, несв. и св.; какво. Правя мистификация. |
| мистицизъм - само ед. 1. Склонност към мистика. 2. Религиозно направление, според което човекът може да общува с божества чрез откровение. |
| мистичка - мн. мистички, ж. Жена мистик. |
| мистрия - мн. мистрии, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан. |
| мистър - само ед. Във вежливо обръщение към мъж (в англоезичните страни); господин. |
| мисъл - мн. мисли, ж. 1. Умствена дейност, мислене (във 2 знач.). 2. Следствие, резултат от мислене, идея. Оригинална мисъл. Мисли на вели... |
| мит - митът, мита, мн. митове, (два) мита, м. 1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития... |
| митинг - мн. митинги, (два) митинга, м. Масово събрание за обсъждане на политически или други въпроси, които вълнуват обществото и са свърз... |
| митингувам - митингуваш, несв. Разг. Провеждам митинг, участвам в митинг. |
| миткало - само ед. Разг. Лице, което митка. |
| миткам - миткаш, несв. Разг. Ходя без посока и без работа, шляя се; скитам се. |
| митница - мн. митници, ж. Държавно учреждение, което контролира внасяните и изнасяните стоки през границата и събира мита за тях. // прил. м... |
| митничар - митничарят, митничаря, мн. митничари, м. Лице, което работи на митница. // прил. митничарски, митничарска, митничарско, мн. митнич... |
| митничарка - мн. митничарки, ж. Жена митничар. |
| митничарство - само ед. Занятие на митничар. |