буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
гробар - гробарят, гробаря, мн. гробари, м.Лице, чието занятие е да копае ями за гробове.// прил. гробарски, гробарска, гробарско, мн. гроб... |
гробен - гробна, гробно, мн. гробни, прил.1. Който се отнася до гроб.2. Прен. Който напомня за гроб; дълбок, пълен. Гробна тишина. Гробно м... |
гробища - гробище, ср.Място, където се погребват мъртъвци.// прил. гробищен, гробищна, гробищно, мн. гробищни. |
гробница - мн. гробници, ж.Зидан гроб или малка постройка, където е погребан мъртвец. |
гробовен - гробовна, гробовно, мн. гробовни, прил.Гробен (във 2 знач.), мъртвешки. Гробовна физиономия. |
грог - грогът, грога, мн. грогове, (два) грога, м.1. Само ед. Гореща алкохолна напитка от ром или коняк, смесени с вода и захар.2. Порция... |
гроги - прил.,неизм. Жарг.Уморен, изтощен. Гроги съм. |
грозд - гроздът, грозда, мн. гроздове, (два) грозда, м.1. Един кичур грозде.2. Еднородни предмети накуп като кичур грозде. Висят като гроз... |
грозде - само ед.Плодът на лозата.// прил. гроздов, гроздова, гроздово, мн. гроздови. Гроздов сок. Гроздова ракия.• Гроздова. Разг. Гроздов... |
гроздобер - само ед.1. Прибиране на гроздето от лозята. Време е за гроздобер. Гроздоберът започна.2. Времето, когато се бере гроздето. По гроз... |
гроздоберач - мн. гроздоберачи, м.Човек, който участва в брането на грозде през гроздобер. |
гроздоберачка - мн. гроздоберачки, ж.Жена гроздоберач. |
гроздовиден - гроздовидна, гроздовидно, мн. гроздовидни, прил.Който е с формата на грозд. |
гроздовица - мн. гроздовици, ж.Гроздова ракия. |
грозен - грозна, грозно, мн. грозни, прил.1. Който е с лош, неприятен външен вид. Грозен човек. Грозно животно. Грозна вещ. Грозно лице.2. ... |
грознея - грознееш, мин. св. грознях, мин. прич. грознял, несв.Ставам все по-грозен. |
грозник - мн. грозници, м.Пренебр. Грозен човек. |
грозница - мн. грозници, ж.Пренебр. Грозна жена. |
грозотия - мн. грозотии, ж. и м.Разг. Пренебр. Много грозен човек. Голям грозотия. Голяма грозотия. |
грозя - грозиш, мин. св. грозих, мин. прич. грозил, несв.1. Какво/кого. Правя да изглежда грозен. Тая картина грози цялата стая. Много го ... |
громол - само ед.Гърмеж, трясък, шум. |
громоля - громолиш, мин. св. громoлих, мин. прич. громолил, несв.Издавам громол.// същ. громолене, ср. |
громя - громиш, мин. св. громих, мин. прич. громил, несв.; кого/какво.Разбивам, унищожавам, разрушавам; побеждавам категорично. Громят про... |
гросист - (фр. grossiste)Търговец на едро. |
гросмайстор - мн. гросмайстори, м.Най-високото звание, което се присъжда на шахматистите.// прил. гросмайсторски, гросмайсторска, гросмайсторско... |
гротеска - мн. гротески, ж.Спец. В литературата и изкуството — изобразяване на предмети или лица в деформиран, причудлив, парадоксален или ка... |
гротмачта - (рус. грот-мачта от нидерл. grote mast)Мор. Най-високата мачта на плавателен съд. |
гроул - (англ. growl)Муз. Музикален ефект при джаза с имитирате на човешкия глас от духовите инструменти. |
грохвам - грохваш, несв. и грохна, св.1. Падам, повалям се, строполясвам се от изтощение и умора. Той грохна на земята.2. Отпадам, изгубвам ... |
грохна - грохнеш, мин. св. грохнах, мин. прич. грохнал.— вж. грохвам. |
грохот - само ед.Ехо от силен шум; тътнеж, тътен. Неспирен грохот. |
грош - грошът, гроша, мн. грошове, (два) гроша, м.1. Истор. Стара монета от 20 стотинки.2. Дребна монета.• Не давам пукнат грош (за няког... |
груб - груба, грубо, мн. груби, прил.1. Който е недостатъчно обработен; прост, без изящество. Груба изработка.2. Който не е фин, правилен... |
грубиян - мн. грубияни, м.Пренебр. Човек, който е груб в обноските си.// прил. грубиянски, грубиянска, грубиянско, мн. грубиянски. |
грубиянка - мн. грубиянки, ж.Пренебр. Жена грубиян. |
грубиянство - само ед.Качество или проява на грубиян. |
грубоват - грубовата, грубовато, мн. грубовати, прил.Който е малко груб (в 1, 2 и 3 знач.). Той е малко грубоват. |
грудка - мн. грудки, ж.Твърдо, кълбовидно надебеление по корените на някои растения.// прил. грудков, грудкова, грудково, мн. грудкови. Гру... |
грунд - грундът, грунда, само ед., м.Спец. Първи пласт от боя, смес, разтвор, който служи като основа, фон. |
грундирам - грундираш, несв. и се.; какво.Слагам, полагам грунд.// същ. грундиране, ср. |