| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| жилна - жилнеш, мин. св. жилнах, мин. прич. жилнал, св. — вж. жилвам. |
| жило - мн. жила, ср. 1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жил... |
| жиля - жилиш, мин. св. жилих, мин. прич. жилил, несв. 1. Бода с жило. 2. За коприва — причинявам парене, сърбене, зачервяване. Копривата ... |
| жираф - мн. жирафи, (два) жирафа, м. Африканско преживно животно с петниста окраска, с много дълга шия и дълги крака, което бяга много бър... |
| жирафа - мн. жирафи, ж. Жираф. |
| житар - житарят, житаря, мн. житари, м. Търговец на зърнени храни. // прил. житарски, житарска. житарско, мн. житарски. |
| житейски - житейска, житейско, мн. житейски, прил. Който е свързан с реалния живот. Житейски опит. Житейски въпрос. |
| жител - жителят, жителя, мн. жители, м. 1. Лице, което живее постоянно в една страна, в едно населено място, един квартал и под. Колко жит... |
| жителка - мн. жителки, ж. Жена жител. |
| жителство - само ед. 1. Административно регистриране — разрешение за постоянно живеене в населено място. Имам варненско жителство. 2. Живеене.... |
| житен - житна, житно, мн. житни, прил. Който е свързан с жито. Житен клас. Житна реколта. • Житни култури. Растения като жито, ръж, ечемик... |
| житие - мн. жития и житиета, ср. 1. Разказ за живота на светец. Житието на св. Петка. 2. Биография. Разказах му моето житие. • Житие-битие... |
| житиен - житийна, житийно, мн. житийни, прил. Който е свързан с житие (в 1 знач.). Житийна литература. |
| житница - мн. житници, ж. 1. Хамбар. 2. Област, в която се произвежда много пшеница. |
| жито - мн. жита, ср. 1. Само ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това ... |
| жица - мн. жици, ж. 1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички. 2. Кабел. 3.... |
| жлеб - жлебът, жлеба, мн. жлебове, (два) жлеба, м. Дълга, тясна вдлъбнатина на предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предм... |
| жлеза - мн. жлези, ж. Вътрешен орган у човека и животните, който изработва необходими за организма хормони, секрети или изхвърля вредни за... |
| жлезист - жлезиста, жлезисто, мн. жлезисти, прил. 1. За орган — по който има жлези. 2. Който отделя секрет подобно на жлеза. Жлезиста клетка... |
| жлътвам се - жлътваш се, несв. и жлътна се, св. 1. Ставам жълт и започвам да се жълтея. Дюлите в градината се жлътнаха. 2. Жълтея се. Какво си ... |
| жлътна се - жлътнеш се, мин. св. жлътнах се, мин. прич. жлътнал се, св. — вж. жлътвам се. |
| жлъч - жлъчта, само ед., ж. Силна ненавист, омраза, злоба, обикн. изразена с думи, с усмивка. |
| жлъчен - жлъчна, жлъчно, мн. жлъчни, прил. 1. Който е свързан с жлъчка. Жлъчен мехур. Жлъчен пясък. 2. Който е изпълнен с жлъч; язвителен, ... |
| жлъчка - мн. жлъчки, ж. 1. Вътрешен орган с вид на мехурче, сраснало в черния дроб, в което се събира сок; жлъчен мехур. Имам болна жлъчка.... |
| жлъчко- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване... |
| жлъчно- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен. |
| жмичка - само ед. Детската игра криеница. |
| жокей - жокеят, жокея, мн. жокеи, м. 1. Професионален ездач, обикн. при конни състезания. 2. Ездач на коне в цирка. // прил. жокейски, жок... |
| жокейка - мн. жокейки, ж. 1. Жена жокей. 2. Шапка с козирка, която се носи обикн. от жокеите. |
| жонглирам - жонглираш, несв. и св. с какво. 1. Сръчно и ловко подхвърлям и ловя няколко предмета едновременно пред публика. 2. Прен. Изкусно б... |
| жонгльор - мн. жонгльори, м. 1. Цирков артист, който се занимава с жонглиране. 2. Прен. Човек, който изкусно борави с думи, факти и под., за ... |
| жонгльорка - мн. жонгльорки, ж. Жена жонгльор. |
| жонгльорствам - жонгльорстваш, несв.: какво. Жонглирам (във 2 знач.). |
| жоржет - само ед. Тънък, лек плат от вълна, памук или коприна с грапава повърхност. // прил. жоржетен, жоржетена, жоржетено, мн. жоржетени. |
| жребец - мн. жребци, (два) жребеца, м. 1. Породист кон за разплод. Купиха жребци от скъпа порода. 2. Буен млад кон за езда. Възседна белия ... |
| жребий - жребият, жребия, мн. жребии, (два) жребия, м. 1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спо... |
| жребица - мн. жребици, ж. Млада кобила. |
| жребна - мн. жребни, прил. Само за кобила — която е бременна. |
| жребче - мн. жребчета, ср. Малкото на кобила. |
| жребя се - жребиш се, мин. св. жребих се, мин. прич. жребил се, несв. Само за кобила — раждам конче. |