| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| въздъхвам - въздъхваш, несв. и въздъхна, св.Въздишам (в 1 знач.) веднъж. |
| въздъхна - въздъхнеш, мин. св. въздъхнах, мин. прич. въздъхнал, св.- вж. въздъхвам. |
| възел - мн. възли, (два) възела, м.1. Вързано място на въже, връв, конец и под.2. Подутина, надебеляване.3. Място, където се събират, съед... |
| възема се - въземеш се, мин. св. възех се, мин. прич. възел се, св.— вж. въземам се. |
| въземам се - въземаш се, несв. и възема се, св.1. Издигам се.2. Прен. Напредвам, преуспявам. |
| възжелавам - възжелаваш, несв. и възжелая, св.; какво/кого.Пожелавам, желая силно. |
| възжелая - възжелаеш, мин. св. възжелах, мин. прич. възжелал, св.— вж. възжелавам. |
| възкача - възкачиш, мин. св. възкачих, мин. прич. възкачил, св.— вж. възкачвам. |
| възкачвам - възкачваш, несв. и възкача, св. Диал.1. Какво. Възсядам (животно).2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчинение.— възкачвам се... |
| възклик - мн. възклици. (два) възклика, м.Възглас, вик. |
| възкликвам - възкликваш, несв. и възкликна, св.Издавам възклик. Възкликнах от изненада. |
| възкликна - възкликнеш, мин. св. възкликнах, мин. прич. възкликнал, св.- вж. възкликвам. |
| възклицавам - възклицаваш, несв.Издавам възклицание. |
| възклицание - мн. възклицания, ср.Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция. |
| възкресение - само ед.1. В религията — оживяване след смърт.2. Прен. Съживяване, почване на нов живот.• Възкресение Христово. Християнски празни... |
| възкреся - възкресиш, мин. св. възкресих, мин. прич. възкресил, св.— вж. възкресявам. |
| възкресявам - възкресяваш, несв. и възкреся, св.1. Кого. В религията — съживявам след смърт.2. Прен. Какво. Възстановявам. Възкресявам спомени и... |
| възкръсвам - възкръсваш, несв. и възкръсва.1. В религията — оживявам след смърт.2. Прен. Съживявам се, почвам нов живот.3. Прен. Разг. Внезапно... |
| възкръсна - възкръснеш, мин. св. възкръсна, мин. прич. възкръснал, св.— вж. възкръсвам. |
| възлагам - възлагаш, несв. и възложа.Натоварвам със задължение.• Възлагам/възложа надежди(на някого, на нещо).Надявам се, уповавам се. |
| възлегна се - възлегнеш се, мин. св. възлегнах, мин. прич. възлегнал се, св.— вж. възлягам се. |
| възлест - възлеста, възлесто, мн. възлести, прил.Който има възли, покрит с възли. |
| възлизам - възлизаш, несв. и възляза, св.Наброявам, имам брой. |
| възлов - възлова, възлово, мн. възлови.1. Който се отнася до възел.2. Прен. Главен, централен, основен. Възлов проблем. |
| възложа - възложиш, мин. св. възложих, мин. прич. възложил, св.— вж. възлагам. |
| възлюбвам - възлюбваш, несв. и възлюбя.Остар. Силно обиквам. |
| възлюбен - възлюбена, възлюбено, мн. възлюбени, прил.1. Любим.2. Като същ. Любим човек. Моята възлюбена. |
| възлюбя - възлюбиш, мин. св. възлюбих, мин. прич. възлюбил, св.— вж. възлюбвам. |
| възлягам се - възлягаш се, несв. и възлегна се.Лягам върху нещо, излягам се, изтягам се. |
| възляза - възлезеш, мин. св. възлязох, мин. прич. възлязъл, св.— вж. възлизам. |
| възмездие - мн. възмездия, ср.Компенсации за извършено престъпление, зло. Има възмездие. Час за възмездие. |
| възмездя - възмездиш, мин. св. възмездих, мин. прич. възмездил, св.- вж. възмездявам. |
| възмездявам - възмездяваш, несв. и възмездя.Кого/какво. Давам като отплата, като компенсация. |
| възмогвам се - възмогваш се, несв. и възмогна се, св.Ставам заможен, забогатявам. |
| възмогна се - възмогнеш се, мин. св. възмогнах се, мин. прич. възмогнал се, св.— вж. възмогвам се. |
| възможен - възможна, възможно, мн. възможни, прил.Който може да стане; осъществим, допустим, изпълним. |
| възможно - нареч.1. В значение на сказуемо: има възможност, допустимо е. Възможно е да замина. Става възможно да участваме.2. Обикн. със срав... |
| възможност - възможността, мн. възможности.1. Удобен случай, начин, средство, които позволяват осъществяването на нещо.2. Само мн. Способности,... |
| възмутен - възмутена, възмутено, мн. възмутени.Който е обзет от възмущение или изразява възмущение. |
| възмутителен - възмутителна, възмутително, мн. възмутителни, прил.Който предизвиква възмущение. Възмутително държание. |