| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| местен - местна, местно, мн. местни, прил. 1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка. 2. Присъщ на опреде... |
| местност - местността, мн. местности, ж. Някакво определено място, пространство; част от земната повърхност. Гориста местност. Красива местно... |
| место - мн. места, ср. Място. |
| место- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася към определена територия или обект: местопроизшествие, месторазпол... |
| местожителство - мн. местожителства, ср. Селище, където постоянно живее едно лице. |
| местоимение - мн. местоимения, ср. Спец. В езикознанието — една от частите на речта, която замества съществително, прилагателно, числително име ... |
| местоназначение - мн. местоназначения, ср. Място, където трябва да отиде някой или да се изпрати нещо. |
| местя - местиш, мин. св. местих, мин. прич. местил, несв.; какво. Променям мястото на нещо. Местя стола до прозореца. — местя се. 1. Сменя... |
| меся - месиш, мин. св. месих, мин. прич. месил, несв. 1. Какво. Разбърквам брашно и вода, за да се получи тесто за хляб. 2. Какво. С бърк... |
| мета - метеш, мин. св. метох, мин. прич. мел, несв. Изчиствам с метла. • Мета улиците. Разг. Скитам без цел; шляя се. |
| мета- - Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика... |
| метал - мн. метали, (два) метала, м. Химическо вещество (или сплав), което притежава блясък, ковкост, електропроводимост и топлопроводимос... |
| метален - метална, метално, мн. метални, прил. 1. Който е произведен от метал или съдържа метал. Метална пластина. 2. Който е присъщ на мета... |
| металик - прил., неизм. Цвят (обикн. на автомобил) с особен метален блясък. Купих си фиат металик. |
| металически - металическа, металическо, мн. металически, прил. Метален. |
| металоид - мн. металоиди, м. Химичен елемент, който проявява метални свойства, но не е метал; неметал. |
| металофон - мн. металофони, (два) металофона, м. Музикален инструмент с метални пластини, които издават звук при удряне с дървени чукчета. |
| металург - мн. металурзи, м. Специалист по металургия. |
| металургия - само ед. 1. Наука за свойствата на металите и сплавите, която проучва начините за производство на метали и тяхната обработка. 2. И... |
| метаморфоза - мн. метаморфози, ж. 1. Преминаване от една форма в друга чрез приемане на нов външен вид и функции. Метаморфоза на поповата лъжичк... |
| метан - само ед. Безцветен блатен газ, образуван при гниене на организми, който избухва при запалване в кислородна среда. |
| метастаза - мн. метастази, ж. Спец. 1. Само ед. В медицината — пренасяне на туморни клетки, микроби и др. от едно място в организма на друго п... |
| метатеза - мн. метатези, ж. Спец. Разместване на звуковете в дадена дума за по-лесен изговор. |
| метафизика - само ед. Философско учение за неизменните и недостъпни за опита начала на света, в което явленията се разглеждат независимо едно о... |
| метафора - мн. метафори, ж. Спец. Стилна фигура, изразяваща се в преносна употреба на думите и словосъчетанията поради аналогия, сходство, ср... |
| метач - мн. метачи, м. 1. Човек, който мете. 2. Разг. Футболист, който играе зад защитната линия на своя отбор и има задача да изчиства из... |
| метачка - мн. метачки, ж. Жена метач (в 1 знач.). |
| метеж - мн. метежи, (два) метежа, м. Бунт, размирица. // прил. метежен, метежна, метежно, мн. метежни. |
| метежник - мн. метежници, м. Лице, което организира метеж или участва в метеж. // прил. метежнически, метежническа, метежническо, мн. метежни... |
| метеор - мн. метеори, (два) метеора, м. 1. Спец. В астрономията — неголямо небесно тяло, движещо се в междупланетното пространство, което п... |
| метеорит - мн. метеорити, (два) метеорита, м. Паднал на Земята метеор. // прил. метеоритен, метеоритна, метеоритно, мн. метеоритни. Метеорите... |
| метеоролог - мн. метеоролози, м. Специалист по метеорология. // прил. метеороложки, метеороложка, метеороложко, мн. метеороложки. |
| метеорология - само ед. Наука за физическото състояние на атмосферата, за атмосферните явления, промяната на времето и климата. // прил. метеорол... |
| метил - само ед. 1. Заболяване, причинено от паразит, който се развива в черния дроб на овцете и други домашни животни. 2. Паразитът, койт... |
| метиламин - само ед. Спец. В химията — подобен на амоняка газ. |
| метиляв - метилява, метиляво, мн. метиляви, прил. Болен от метил. Метилява овца. |
| метис - мн. метиси, м. 1. Дете от мъжки пол, родено от брак между родители от различни раси; мелез. 2. Дете от мъжки пол, родено от брак м... |
| метиска - мн. метиски, ж. Жена метис. |
| метла - мн. метли, ж. 1. Връзка, сноп от някои растителни стъбла, която се използва за почистване, за събиране на смет. 2. Растение, от ко... |
| метлар - метларят, метларя, мн. метлари, м. Човек, който прави метли и ги продава. |