| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| лумбаго - само ед. Спец. В медицината — болки в поясната област поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб. Страдам от ... |
| лумвам - лумваш, несв. и лумна, ср. 1. За огън, пламък — избухвам изведнъж, разгарям се. Лумна голям огън. 2. Прен. За чувства — пламвам, р... |
| луминал - само ед. Вид препарат, спомагащ за успокояване и заспиване; фенобарбитал. |
| луминатор - мн. луминатори, (два) луминатора, м. Корабно прозорче. |
| луминесценция - само ед. Спец. В електротехниката - светлинно явление при твърди, течни и газообразни вещества - излъчване на светлина от студено ... |
| лумна - лумнеш, мин. св. лумнах, мин. прич. лумнал, св. — вж. лумвам. |
| лумпен - мн. лумпени, м. Човек извън своята класа и обичайната си работа; бедняк, скитник. |
| лумпенизирам - лумпенизираш, несв. и св.; какво/кого. Причинявам изхвърляне на хора от естествената им среда, класа, работа. Условията на живота ... |
| луна - само ед. 1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната св... |
| лунапарк - мн. лунапаркове, (два) лунапарка, м. Парк с игри, колички и зрелища; увеселителен парк. Ходя в лунапарк. |
| лунатизъм - само ед. Спец. В медицината — заболяване, при което болният ходи на сън и несъзнателно извършва различни действия; сомнамбулизъм. |
| лунатик - мн. лунатици, м. Човек, който страда от лунатизъм. |
| лунатичка - мн. лунатички, ж. Жена лунатик. |
| луничав - луничава, луничаво, мн. луничави, прил. Който има по кожата си много лунички. Луничаво момиче. Луничав нос. |
| луничка - мн. лунички, ж. Кафяво петънце по кожата, най-често на лицето, обикн. у руси хора. Имам лунички. Носът е осеян с лунички. |
| лупа - мн. лупи, ж. 1. Увеличително стъкло; леща. 2. Такова стъкло с рамка и дръжка. Чета е лупа. • Под лупа. Внимателно, придирчиво. Спе... |
| лупам - лупаш, несв.; какво/кого. Разг. Удрям, бия, тупам. |
| лупвам - лупваш, несв. и лупна, св. Разг. 1. Какво/ кого. Лупам веднъж или няколко пъти по веднъж. 2. Падам, тупвам на земята изведнъж. — л... |
| лупинг - мн. лупинги, (два) лупинга, м. Фигурно летене със самолет; премятане, превъртане. |
| лупна - лупнеш, мин. св. лупнах, мин. прич. лупнал, св. — вж. лупвам. |
| лустро - само ед. 1. Остар. Лак за лъскане на обувки. 2. Лъскавина, блясък. 3. Прен. Външен, привиден блясък. Има лустро, но няма ум. |
| лустросам - лустросаш, св. — вж. лустросвам. |
| лустросвам - лустросваш, несв. и лустросам, св.; какво. 1. Остар. Лъскам, лакирам. Лустросвам обувки. 2. Прен. Придавам външен блясък. Лустроса... |
| лутам се - луташ се, несв. 1. Ходя без цел, бродя, блуждая. Лутам се из града. Лутам се из горите. 2. Не мога да намеря път; губя се, бродя, ... |
| лутаница - само ед. Дълго лутане. |
| луфт - луфтът, луфта, мн. луфтове, (два) луфта, м. 1. Празнина, разстояние между две части или предмети, които трябва да бъдат плътно при... |
| лъв - лъвът, лъва, мн. лъвове, (два) лъва, м. 1. Едро и силно хищно животно от семейство котки с къса жълтеникава козина и грива при мъж... |
| лъвица - мн. лъвици, ж. 1. Женски лъв. 2. Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица. |
| лъготя - лъготиш, мин. св. лъготих, мин. прич. лъготил, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надя... |
| лъжа - лъжеш, мин. св. лъгах, мин. прич. лъгал, несв.; кого. 1. Говоря неистини, лъжи. Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт цига... |
| лъже- - Първа съставна част на сложни думи със значение лъжлив, неистински, напр. лъжедемокрация, лъженаука, лъжепатриот, лъжепророк и др. |
| лъженаука - само ед. Творение без истинска научна стойност; мнима наука. |
| лъжепророк - мн. лъжепророци, м. Самозван, набеден пророк. |
| лъжесвидетел - лъжесвидетелят, лъжесвидетеля, мн. лъжесвидетели, м. Спец. В правото - лице, което дава неверни свидетелски показания. // прил. лъ... |
| лъжесвидетелствам - лъжесвидетелстваш, несв. Дава неверни свидетелски показания в съд. |
| лъжесвидетелствувам - лъжесвидетелствуваш, несв. Лъжесвидетелствам. |
| лъжец - мн. лъжци, м. Човек, който лъже. Голям лъжец. Ставам лъжец по принуда. |
| лъжица - мн. лъжици, ж. 1. Прибор за загребва-не и ядене на течна или рядка храна. Супена лъжица. Дървена лъжица. 2. Съдържанието, което мо... |
| лъжкиня - мн. лъжкини, ж. Жена лъжец. |
| лъжла - мн. лъжли, ж. Разг. Пренебр. Жена, която по природа е склонна да лъже. Голяма лъжла. |