буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
кътен - кътна, кътно, мн. кътни, прил. • Кътен зъб. Кътник. |
къткам - къткаш, несв. 1. Разг. Кого. Полагам големи грижи, приласкавам. Къткам жена си. Къткам децата. 2. Разг. Кого. Привличам, сплотявам... |
кътник - мн. кътници, (два) кътника, м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен. |
къч - къчът, къча, мн. къчове. (два) къча, м. Задната част от тялото на кон, магаре. Удари го е камшика по къча. • Хвърлям къч. 1. Играя... |
къшей - къшеят, къшея, мн. къшеи, (два) къшея, м. Разг. Къс, парче, обикн. от хляб. Отчупих си къшей хляб. • За къшей хляб (работя). За ма... |
къща - мн. къщи, ж. 1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство. Виждаха се къщите на селото. По тази улица има хуба... |
къщовник - мн. къщовници, м. Човек, който се грижи много за дома си. Той е голям къщовник, чисти, мете. |
къщовница - мн. къщовници, ж. Жена къщовник. |
къщурка - мн. къщурки, ж. Малка, ниска, бедна къща. |
кьопоолу - само ед. Салата от печени и нарязани патладжани с чесън, оцет и олио. |
кьорфишек - мн. кьорфишеци, (два) кьорфишека, м. Разг. Пренебр. Лъжа, блъф. Пускат кьорфишеци, а нищо не правят. |
кюлче - мн. кюлчета, ср. Къс от излят метал, приготвен за пренасяне и др. като суровина. Злато на кюлчета. |
кюнец - мн. кюнци, (два) кюнеца, м. 1. Ламаринена тръба за отвеждане на дима от печка. 2. Широка тръба за канализация. |
кюре - мн. кюрета, ср. Католически енорийски свещеник. |
кюртаж - мн. кюртажи, (два) кюртажа, м. Спец. 1. В медицината — отстраняване на чуждо тяло или паразити от организма с помощта на специален... |
кюртирам - кюртираш, несв. и св. Спец. В медицината — правя кюртаж. |
кюспе - само ед. Остатъци от семена на маслодайни растения. Слънчогледово кюспе. |
кюфте - мн. кюфтета, ср. 1. Мляно месо, объркано с подправки, оформено като питка и изпържено, опечено или сготвено. Кюфтета на скара. Пър... |
кючек - мн. кючеци, (два) кючека, м. Вид турски танц, обикн. женски, с характерни извивки на тялото и щракане с пръсти. Играя кючек. |
кянкам - кянкаш, несв. Разг. 1. За пуйка — издавам характерни звуци. Пуйките кянкат по двора. 2. Прен. Пренебр. Говоря тихо, монотонно, нер... |
кярувам - кяруваш, несв. Разг. Печеля, добивам печалба. |
ла - само ед. 1. Шестият тон от гамата в до-мажор. 2. Нотният знак за този тон в петолинието. |
лабилен - лабилна, лабилно, мн. лабилни, прил. 1. Който е неустойчив, колеблив. Лабилни контакти. Лабилна нервна система. 2. В техниката — з... |
лабиринт - мн. лабиринти, (два) лабиринта, м. 1. Истор. Сграда с много помещения, от която не може да се излезе. 2. Прен. Сграда или част от ... |
лаборант - мн. лаборанти, м. 1. Сътрудник в лаборатория. Рентгенов лаборант. 2. Лекар специалист по лабораторни изследвания и анализи. 3. Слу... |
лаборантка - мн. лаборантки, ж. Жена лаборант. |
лабораторен - лабораторна, лабораторно, мн. лабораторни, прил. 1. Който се отнася до лаборатория. Лабораторно изследване. Лабораторни условия. 2... |
лаборатория - мн. лаборатории, ж. 1. Специално обзаведено помещение за технически и научноизследователски опити, за провеждане на медицински ана... |
лава - само ед. 1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни ... |
лавандула - само ед. Нисък многогодишен храст с малки сини цветчета със силен аромат, употребявани в медицината, парфюмерията, козметиката. |
лаввам - лавваш, несв. и лавна, св. За куче - неочаквано и гръмко започвам да лая. Чу се шум, кучето лавна. |
лавина - мн. лавини, ж. 1. Снежна маса, която се свлича с голяма сила по планински склон, като увлича все повече сняг. Лавината може да тръ... |
лавирам - лавираш, несв. и св. 1. За превозно средство — движа се, като криволича, лъкатуша, за да избегна подводни скали, прегради, сблъсък... |
лавица - мн. лавици, ж. Рафт на шкаф или самостоятелно прикрепена дъска; полица. Имаше лавица с красиви чаши. |
лавка - мн. лавки, ж. Малко магазинче в училище, казарма, обикн. с обслужване през гише. Има ли закуски на лавката? |
лавна - лавнеш, мин. св. лавнах, мин. прич. лавнал, св. — вж. лаввам. |
лавра - мн. лаври, ж. Голям православен привилегирован манастир. |
лавров - лаврова, лаврово, мн. лаврови, прил. Който е от лавър. Лаврово дърво. • Лавров венец. 1. У римляните и гърците — венец от лавър, д... |
лавър - мн. лаври, (два) лавъра, м. 1. Вечнозелено средиземноморско дърво с елипсовидни ароматни листа; дафина. 2. Само мн. Клонки от това... |
лагер - мн. лагери, (два) лагера, м. Спец. В техниката - машинна част, която поддържа геометричната ос на движещо или люлеещо се тяло. |