| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| кривна - кривнеш, мин. св. кривнах, мин. прич. кривнал, св. — вж. криввам. |
| криво- - Първа съставна част на сложни думи със значение крив, напр. кривоглед, кривокрак, кривоног. |
| кривоглед - кривогледа, кривогледо, мн. кривогледи, прил. Който страда от кривогледство. |
| кривогледство - само ед. Недостатък на зрението, при който е нарушена успоредността на двете очни оси. Страдам от кривогледство. |
| кривол - мн. криволи, (два) кривола, м. 1. Закривен кюнец на печка. 2. Остар. Завой на път или на река. Ще те чакам на кривола. |
| криволица - мн. криволици, ж. 1. Обикн. мн. Няколко последователни завоя на път, река. Реката прави криволици. 2. Крива линия, извита лента, ш... |
| криволича - криволичиш, мин. св. криволичих, мин. прич. криволичил, несв. 1. Вървя на зиг-заг, на криволици. Колата криволичи по планинския пъ... |
| криволя - криволиш, мин. св. криволих, мин. прич. криволил, несв. Криволича. |
| кривя - кривиш, мин. св. кривих, мин. прич. кривил, несв. 1. Какво. Държа накриво, накланям, извивам на една страна. Кривя си врата. Кривя... |
| криеница - само ед. Детска игра, при която един жуми, другите се крият, а после той ги търси. • Играем си на криеница. Прен. Имаме отношения ... |
| криза - мн. кризи, ж. 1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Политическа криза. Духовна криза. ... |
| крик - крикът, крика, мн. крикове, (два) крика, м. Уред с механизъм за повдигане на тежести. Повдигнах колата с крик. |
| крикет - само ед. Спец. В спорта — игра, която се играе на открито игрище между два отбора с малка твърда топка, която се удря с бухалки. О... |
| крилат - крилата, крилато, мн. крилати, прил. Който има крила (в 1 и 2 знач.). Крилати насекоми. Крилати мечти. • Крилат израз. Кратък и об... |
| крило - мн. крила и криле, ср. 1. Орган за летене у птици и насекоми. Крила на пеперуда. Крила на гълъб. 2. Една от плоските повърхности н... |
| криминале - мн. криминалета, ср. Разг. Криминален роман или филм. |
| криминален - криминална, криминално, мн. криминални, прил. 1. Който се отнася до наказателно престъпление. Криминален случай. Криминален филм. ... |
| криминалист - мн. криминалисти, м. Специалист по криминалистика. |
| криминалистика - само ед. Спец. Правна дисциплина, която изучава методите и средствата за разкриване на криминални престъпления. |
| криминолог - мн. криминолози, м. Специалист по криминология. |
| криминология - само ед. Спец. Наука за престъпността като социално явление. |
| кримка - мн. кримки, ж. 1. Вид пушка от времето на Кримската война; стара пушка. 2. Прен. Разг. Опитен човек, знаещ в някоя област. Стара к... |
| крин - кринът, крина, мн. кринове, (два) крина, м. Цвете с едри, обикн. бели ароматни цветове; крем. |
| крина - мн. крини, ж. Истор. Дървен цилиндричен съд — мярка за зърнени храни (около 15 килограма). • Като крина. Голям и кръгъл. Луна като... |
| кринолин - мн. кринолини, (два) кринолина, м. Широка женска пола, опъната на обръч, носена през XIX в. |
| крипта - мн. крипти, ж. 1. Истор. У древните християни — галерия за погребения и богослужения. 2. Подземна галерия, подземие под църква. |
| криптография - само ед. Тайнопис. |
| кристал - мн. кристали, (два) кристала, м. 1. Минерал или химическа сол във форма на правилно геометрическо тяло с плоски стени. Сол на крис... |
| кристализирам - кристализираш, несв. и св. 1. Кристализирам се. 2. Прен. Премръзвам, вкочанявам се от студ. |
| кристализирам се - кристализираш се, несв. и св. 1. Превръщам се в кристали. Захарният сироп се кристализира. 2. Прен. Приемам ясна форма, очертавам ... |
| критерий - мн. критерии, (два) критерия, м. Признак, въз основа на който се прави преценка на предмети, явления. По какви критерии се оценява... |
| критик - мн. критици, м. Човек, който се занимава с критика (в 1 и 2 знач.). Литературен критик. |
| критика - мн. критики, ж. 1, Само ед. Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуство... |
| критикар - критикарят, критикаря, мн. критикари, м. Разг. Пренебр. Човек, който е склонен да критикува всичко, да вижда само лошите страни. |
| критикарствам - критикарстваш, несв. Разг. Пренебр. Проявявам се като критикар. |
| критикарствувам - критикарствуваш, несв. Критикарствам. |
| критикувам - критикуваш, несв.; какво/кого. Подлагам на критика (в 3 знач.). Критикувам добронамерено. |
| критицизъм - само ед. 1. Спец. Учение във философията, създадено от Кант, което отрича познаваемостта на света. 2. Разг. Критично отношение. Пр... |
| критичен - критична, критично, мн. критични, прил. 1. Който е способен да прави критика, да анализира. Критичен ум. 2. Който съдържа критика ... |
| критически - критическа, критическо, мн. критически, прил. 1. Който съдържа критика. Критически изследвания. Критически статии. Критически мате... |