| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мецанин - мн. мецанини, (два) мецанина, м. Полуетаж, разположен между партера и първия етаж. |
| меценат - мн. меценати, м. Богат покровител на науката и изкуството. Театрален меценат.// прил. меценатски, меценатска, меценатско, мн. меце... |
| меценатство - само ед. Покровителство над науката и изкуството. |
| мецосопран - мн. мецосопрани, м. 1. Женски певчески глас, среден по височина между сопран и контраалт. 2. Певица с такъв глас. // прил. мецосоп... |
| мецосопрано - мн. мецосопрани, ср. Мецосопран. |
| меч - мечът, меча, мн. мечове, (два) меча, м. Хладно оръжие с дълго право двустранно острие; дълъг двуостър нож. • Вадя меч. Започвам въ... |
| мече - мн. мечета. 1. Дете на мечка. Мечката роди три мечета. 2. Прен. Разг. Покрит с козина валяк за боядисване. |
| мечешки - мечешка, мечешко, мн. мечешки, прил. 1. Който се отнася до мечка или и принадлежи; мечи. 2. Получен от мечка. Мечешка мас. • Мечеш... |
| мечи - меча, мечо и мече, мн. мечи, прил. Мечешки. • Мечо грозде. Тревисто растение. • Меча стъпка. Растение девесил. |
| мечка - мн. мечки, ж. 1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина. 2. Прен. Тромав, едър човек. 3. Разг. Среда от хляб, в която е по... |
| мечкар - мечкарят, мечкаря, мн. мечкари, м. Човек, който води опитомена мечка и я кара да играе. // прил. мечкарски, мечкарска, мечкарско, ... |
| мечкарка - мн. мечкарки, ж. Жена мечкар. |
| мечкарство - само ед. Занятие на мечкар. |
| мечок - мн. мечоци, (два) мечока, м. Мъжка мечка; медун. |
| мечоносец - мн. мечоносци, м. 1. Истор. Воин, въоръжен с меч. 2. Морска риба, чиято горна челюст е удължена в подобен на меч израстък; риба ме... |
| мечта - мн. мечти, ж. 1. Създадена от въображението представа за нещо. Моята мечта е да летя. 2. Предметът на желанията и стремежите. 3. П... |
| мечтател - мечтателят, мечтателя, мн. мечтатели, м. Човек, който обича да мечтае. // прил. мечтателски, мечтателска, мечтателско, мн. мечтате... |
| мечтателен - мечтателна, мечтателно, мн. мечтателни, прил. 1. Който е склонен към мечтаене. 2. Който изразява мечти. Мечтателен поглед. 3. Койт... |
| мечтателка - мн. мечтателки, ж. Жена мечтател. |
| мечтателство - само ед. Качество или проява на мечтател. |
| мечтая - мечтаеш, мин. св. мечтах, мин. прич. мечтал, несв.; за какво. Отдавам се на мечти за нещо. Мечтая за ново жилище. |
| мешам - мешаш, несв. Разг. Какво. 1. Разбърквам с ръце или с нещо, правя на еднородна смес. 2. Пия различни видове алкохол. Не мешам вино ... |
| мешан - мешана, мешано, мн. мешани, прил. Разг. Който се състои от различни части, смесен е. • Мешана скара. Порция храна, в която са вклю... |
| мешест - мешеста, мешесто, мн. мешести, прил. 1. Диал. Който има голям корем. 2. Диал. Който е издут като мях. 3. Спец. Само мн. Клас безгр... |
| мешин - само ед. Ощавена и обработена тънка животинска кожа, обикновено овча. // прил. мешинен, мешинена, мешинено, мн. мешинени. |
| ми - - вж. мой. |
| миазма - мн. миазми, ж. Вредно изпарение от гниещо вещество; зараза. |
| мивка - мн. мивки, ж. Умивалник. |
| миг - мигът, мига, мн. мигове, (два) мига, м. 1. Времето за едно мигане. 2. Съвсем кратко време; момент, мигновение. Замисли се за миг. ... |
| мигам - мигаш, несв. 1. Несъзнателно отпускам и вдигам клепачите си. Мигам бързо. 2. На кого. Давам знак на някого, намигвам. 3. Прен. Све... |
| мигар - част. Диал. За изразяване на учудване и съмнение; нима. Мигар не си чул? |
| мигач - мн. мигачи, (два) мигача, м. 1. Разг. Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра. ... |
| мигвам - мигваш, несв. и мигна св. Мигам еднократно, поединично. • Не съм мигнал цяла нощ. Не съм спал. • Окото ми няма да мигне. Ще извърш... |
| мигла - мн. мигли, ж. Ресниците на клепачите. Дългите и извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда. |
| мигна - мигнеш, мин. св. мигнах, мин. прич. мигнал, св. - вж. мигвам. |
| мигновен - мигновена, мигновено, мн. мигновени, прил. 1. Който трае един миг; краткотраен. Мигновено появяване. 2. Който възниква спонтанно, ... |
| мигновение - мн. мигновения, ср. Миг. |
| мигом - нареч. 1. Бързо, за миг, моментално. 2. Изведнъж. |
| миграция - мн. миграции, ж. Преселване (от едно населено място в друго или от една държава в друга), преместване (на животни от едно място на... |
| мигрена - обик. ед. Силно главоболие, обикновено на нервна основа. |