| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мечтая - мечтаеш, мин. св. мечтах, мин. прич. мечтал, несв.; за какво. Отдавам се на мечти за нещо. Мечтая за ново жилище. |
| мешам - мешаш, несв. Разг. Какво. 1. Разбърквам с ръце или с нещо, правя на еднородна смес. 2. Пия различни видове алкохол. Не мешам вино ... |
| мешан - мешана, мешано, мн. мешани, прил. Разг. Който се състои от различни части, смесен е. • Мешана скара. Порция храна, в която са вклю... |
| мешест - мешеста, мешесто, мн. мешести, прил. 1. Диал. Който има голям корем. 2. Диал. Който е издут като мях. 3. Спец. Само мн. Клас безгр... |
| мешин - само ед. Ощавена и обработена тънка животинска кожа, обикновено овча. // прил. мешинен, мешинена, мешинено, мн. мешинени. |
| ми - - вж. мой. |
| миазма - мн. миазми, ж. Вредно изпарение от гниещо вещество; зараза. |
| мивка - мн. мивки, ж. Умивалник. |
| миг - мигът, мига, мн. мигове, (два) мига, м. 1. Времето за едно мигане. 2. Съвсем кратко време; момент, мигновение. Замисли се за миг. ... |
| мигам - мигаш, несв. 1. Несъзнателно отпускам и вдигам клепачите си. Мигам бързо. 2. На кого. Давам знак на някого, намигвам. 3. Прен. Све... |
| мигар - част. Диал. За изразяване на учудване и съмнение; нима. Мигар не си чул? |
| мигач - мн. мигачи, (два) мигача, м. 1. Разг. Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра. ... |
| мигвам - мигваш, несв. и мигна св. Мигам еднократно, поединично. • Не съм мигнал цяла нощ. Не съм спал. • Окото ми няма да мигне. Ще извърш... |
| мигла - мн. мигли, ж. Ресниците на клепачите. Дългите и извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда. |
| мигна - мигнеш, мин. св. мигнах, мин. прич. мигнал, св. - вж. мигвам. |
| мигновен - мигновена, мигновено, мн. мигновени, прил. 1. Който трае един миг; краткотраен. Мигновено появяване. 2. Който възниква спонтанно, ... |
| мигновение - мн. мигновения, ср. Миг. |
| мигом - нареч. 1. Бързо, за миг, моментално. 2. Изведнъж. |
| миграция - мн. миграции, ж. Преселване (от едно населено място в друго или от една държава в друга), преместване (на животни от едно място на... |
| мигрена - обик. ед. Силно главоболие, обикновено на нервна основа. |
| мигрирам - мигрираш, несв. и св. Извършвам миграция. |
| мида - мн. миди, ж. Водно безгръбначно животно, което живее между две черупки. // прил. миден, мидена, мидено, мн. мидени. • Ушна мида. В... |
| миещ - миеща, миещо, мн. миещи, прил. Който мие, който може да мие. • Миещи се тапети. Тапети със синтетично покритие, които могат да се ... |
| мижа - мижиш, мин. св. мижах, мин. прич. мижал, несв. 1. Държа очите си затворени; жумя. 2. Светя слабо. Лампата мижи. |
| мижав - мижава, мижаво, мн. мижави, прил. 1. Който е с полузатворени очи или недовижда. 2. Прен. Който е малък, дребен, незначителен. Мижа... |
| мижешката - нареч. Със затворени очи. |
| мижешком - нареч. Мижешката. |
| мижитурка - мн. мижитурки, ж. и м. Разг. Дребнав и боязлив човек. |
| мизансцен - само ед. Разположението на декори и актьори при изпълнение на различни епизоди от пиеса на сцена. |
| мизантроп - мн. мизантропи, м. Човек, който проявява мизантропия. // прил. мизантропски, мизантропска, мизантропско, мн. мизантропски. |
| мизантропия - само ед. Омраза, ненавист към хората или отчуждаване от тях; човекомразие. |
| мизантропка - мн. мизантропки, ж. Жена мизантроп. |
| мизерен - мизерна, мизерно, мн. мизерни, прил. 1. Много беден, жалък, нищожен. Мизерна заплата. 2. Подъл, отвратителен. Мизерна постъпка. //... |
| мизерия - мн. мизерии, ж. 1. Само ед. Крайна бедност, немотия. 2. Разг. Низка, нечестна, подла постъпка. Той пак ще направи някоя мизерия. |
| мизерник - мн. мизерници, м. Лице, което прави мизерии (във 2 знач.). |
| мизерствам - мизерстваш, несв. и св. Живея в мизерия (в 1 знач.). |
| мизерствувам - мизерствуваш, несв. и св. Мизерствам. |
| микро- - Първа съставна част на сложни думи със значение. 1. Малък по размери, напр. микродетайл, микродоза, микроелемент, микроорганизъм, ... |
| микроб - мн. микроби, (два) микроба, м. Невидим с просто око организъм от животински или растителен произход, който предизвиква болестни съ... |
| микробиолог - мн. микробиолози, м. Специалист по микробиология. |