| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| надарен - надарена, надарено, мн. надарени, прил. 1. На когото е дадено много, който е получил много дарове. Надарен богато на сватба. 2. Ко... |
| надаря - надариш, мин. св. надарих, мин. прич. надарил, св. — вж. надарявам. |
| надарявам - надаряваш, несв. и надаря св.; кого, с какво. Давам много дарове; давам в изобилие. Природата я е надарила с ум и красота. |
| надбавка - мн. надбавки, ж. Добавка към заплата или друго възнаграждение. Детски надбавки. |
| надбягам - надбягаш, св. — вж. надбягвам. |
| надбягвам - надбягваш, несв. и надбягам, св.; кого. Бягам по-бързо и по-добре от някого, изпреварвам с бягане. Надбягах го. — надбягвам се. Съ... |
| надбягване - мн. надбягвания, ср. Състезание по бързо бягане, езда или управление на автомобил, велосипед и др. Колоездачни надбягвания. |
| надве - нареч. Разг. На две части. Разрязах ябълката надве. |
| надве-натри - нареч. Небрежно, без старание, набързо, как да е. Прочете книгата надве-натри. |
| надвесвам - надвесваш, несв. и надвеся, св.; какво, над какво. Премествам нещо или някого, като го поставям да се подава над друго нещо. Надве... |
| надвеся - надвесиш, мин. св. надвесих, мин. прич. надвесил, св. — вж. надвесвам. |
| надвечер - нареч. Привечер, близо до свечеряването. Ще дойда надвечер. |
| надвзема - надвземеш, мин. св. надвзех, мин. прич. надвзел, св. — вж. надвзимам. |
| надвземам - надвземаш, несв. Надвзимам. |
| надвзимам - надвзимаш, несв. и надвзема, св. Вземам повече, отколкото трябва. Надвзети суми. |
| надвивам - надвиваш, несв. и надвия, св.; кого/какво. Побеждавам, вземам надмощие, преодолявам. Надвиха го в борбата. Надвих страха си. |
| надвикам - надвикаш, св. - вж. надвиквам. |
| надвиквам - надвиквам, несв. и надвикам, св.; кого/какво. Викам по-силно от някого, заглушавам с гласа си. Надвика всички. Надвика шума от маш... |
| надвисвам - надвисваш, несв. и надвисна, св. Вися над нещо. Надвисвам над пропаст. Над главите ни надвисна нова опасност. |
| надвисвам се - надвисваш се, несв. и надвися се, св. 1. Като се премествам, закривам нещо. Бял кичур се надвиси над челото му. 2. Бавно засланям ... |
| надвисна - надвиснеш, мин. св. надвиснах, мин. прич. надвиснал, св. — вж. надвисвам. |
| надвися се - надвисиш се, мин. св. надвисих се, мин. прич. надвисил се, св. — вж. надвисвам се. |
| надвиша - надвишиш, мин. св. надвиших, мин. прич. надвишил, св. — вж. надвишавам. |
| надвишавам - надвишаваш, несв. и надвиша, св. Превъзхождам по брой, издигам се по-високо, надминавам. Жителите на града надвишават 10 000. |
| надвия - надвиеш, мин. св. надвих, мин. прич. надвил, св. — вж. надвивам. |
| надвнасям - надвнасяш, несв. и надвнеса, св. Внасям повече, отколкото трябва. Надвнесена сума. |
| надвнеса - надвнесеш, мин. св. надвнесох, мин. прич. надвнесъл, св. - вж. надвнасям. |
| надводен - надводна, надводно, мн. надводни, прил. Който е разположен над водата, по-високо от повърхността и. |
| надгробен - надгробна, надгробно, мн. надгробни, прил. Който е разположен над гроба или върху гроба. Надгробен камък. • Надгробно слово. Реч, ... |
| наддавам - наддаваш, несв. и наддам, св. 1. Давам повече, отколкото трябва. 2. Давам повече от някого. Наддавам в търг, за да закупя ценната ... |
| наддам - наддадеш, мин. св. наддадох, мин. прич. наддал, св. — вж. наддавам. |
| надделея - надделееш, мин. св. надделях, мин. прич. надделял, св. — вж. надделявам. |
| надделявам - надделяваш, несв. и надделея, св. Надвивам, побеждавам, превъзхождам. Надделях в състезанието. |
| наддумам - наддумаш, св. — вж. наддумвам. |
| наддумвам - наддумваш, несв. и наддумам, св.; кого. Говоря повече от всички и ги принуждавам да мълчат. Никой не може да я наддума. |
| надебелея - надебелееш, мин. св. надебелях, мин. прич. надебелял, св. — вж. надебелявам. |
| надебеля - надебелиш, мин. св. надебелих, мин. прич. надебелил, св. - вж. надебелявам. |
| надебелявам - надебеляваш, несв. и надебелея, св. 1. Ставам по-дебел, напълнявам. През зимата надебелях. 2. Разг. Подувам се, отичам. |
| надежда - мн. надежди, ж. 1. Само ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот. 2. Прен. Т... |
| надежден - надеждна, надеждно, мн. надеждни, прил. Който внушава доверие; верен, устойчив, сигурен. Надежден автомобил. Надеждна защита. |