| Буква И |
|---|
| и - съюз. 1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и све... |
| ибери - само мн. Най-старото засвидетелствано население на територията на днешна Испания, разселено по целия Пиренейски полуостров. |
| ибис - мн. ибиси, (два) ибиса, м. Блатна прелетна птица от рода на щъркелите, смятана за свещена от древните египтяни. |
| ибришим - мн. ибришими, (два) ибришима, м. 1. Само ед. Тънки памучни или копринени цветни конци за шиене. 2. Тънка дълга макара с такива кон... |
| ива - само ед. Тънка стегната ивица от двете страни на плат, получена при тъкане, която не се разнищва. |
| ивица - мн. ивици, ж. 1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан. 2. Ч... |
| иврит - само ед. Официалният език в Израел; староеврейски. |
| игла - мн. игли, ж. 1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. ... |
| игленик - мн. игленици, (два) игленика, м. 1. Малка, специално изработена възглавничка за забождане на игли и карфици. 2. Кутийка за съхраня... |
| иглест - иглеста, иглесто, мн. иглести, прил. Който по форма е подобен на игла. Иглести листа. Иглести кули. |
| иглика - само ед. Горско и градинско пролетно цвете с назъбени листа и събрани в китка бели, жълти, червени или розови цветчета. |
| игличина - само ед. Иглика. |
| иглолечение - само ед. Метод за лечение, при който в специални точки на тялото се забиват игли; акупунктура. |
| иглолистен - иглолистна, иглолистно, мн. иглолистни, прил. За храст или дърво — който има листа с форма на игли. Смърчът и елата са иглолистни ... |
| иглотерапия - само ед. Иглолечение. |
| иглу - само ед. Ледена къща у канадските ескимоси. |
| игнорирам - игнорираш, несв. и св.; какво/кого. Не зачитам; изключвам, не се съобразявам, пренебрегвам. Игнорирам факти. Игнорират го като спе... |
| иго - само ед. Робство, гнет. Турско иго. |
| игра - мн. игри, ж. 1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти. 2. Спортно занимание с определени правила. Игра... |
| игрален - игрална, игрално, мн. игрални, прил. Който се отнася до игра (в 1, 2, 4, 6 и 7 знач.). Игрална зала. Игрално поле. • Игрален филм.... |
| играч - мн. играчи, м. 1. Участник в игра, в отбор. Тази игра е с осем играчи. Играчите излизат на стадиона. 2. Участник в танц, в хоро, ч... |
| играчка - мн. играчки, ж. Жена играч. |
| играя - играеш, мин. св. играх, мин. прич. играл, несв. 1. Занимавам се за развлечение с игра (в 1 и 2 знач.). Играя на гоненица. Играя на... |
| игрек - само ед.1. Наименование на предпоследната буква в латинската азбука.2. В математиката - един от знаковете за неизвестна величина. ... |
| игрив - игрива, игриво, мн. игриви, прил. 1. Който е жизнерадостен, жив, подвижен, закачлив; бърз, изменчив. Игриви деца. Игриво котенце. ... |
| игрище - мн. игрища, ср. Оградено, снабдено със съоръжения място за спортна игра. Игрище за волейбол. |
| игрословие - само ед. Игра на думи; каламбур. |
| игрословица - мн. игрословици, ж. Игра за развлечение, при която в празни квадратчета се изписват определени думи. |
| игуана - мн. игуани, ж. Голям гущер с назъбен гребен на опашката, който живее в Централна и Южна Америка. |
| игумен - мн. игумени, м. Управител на мъжки православен манастир. |
| игуменка - мн. игуменки, ж. Управителка на девически православен манастир. |
| ида - идеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. 1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб. — ... |
| идалго - само ед. Испански благородник. |
| идвам - идваш, несв. и дойда, св. 1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваш... |
| идеал - мн. идеали, (два) идеала, м. 1. Висша цел, стремление. Идеалите на човечеството. Музиката е негов идеал. 2. Само ед. Образец, въпл... |
| идеален - идеална, идеално, мн. идеални, прил. 1. Който съответства на идеала; възвишен. Идеална красота. Идеална любов. 2. Който е образцов... |
| идеализация - само ед. Представяне в съвършен, нереален вид; идеализиране. Идеализация на героите в киното. |
| идеализирам - идеализираш, несв. и св.каквоко-го. Представям в по-добра светлина, отколкото е в действителност. Идеализирам героите в романа. Ид... |
| идеализъм - само ед. 1. Философско направление, което приема за основа на съществуването съзнанието. 2. Служене за идеи, а не за материални об... |
| идеалист - мн. идеалисти, м. 1. Последовател на идеализма като философско направление. 2. Човек, склонен да идеализира действителността; мечт... |