| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мъжделив - мъжделива, мъжделиво, мн. мъжделиви, прил. Който свети неясно, слабо. Мъжделиво осветление. |
| мъждея - мъждееш, мин. св. мъждях, мин. прич. мъждял, несв. Не светя ясно, а приглушено; горя слабо. Огънят едва мъждееше в огнището. |
| мъждив - мъждива, мъждиво, мн. мъждиви, прил. Мъжделив. Мъждив пламък. |
| мъждрян - мн. мъждряни, (два) мъждряна, м. Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен. // прил. мъждрянов, мъждрянова, мъждряново, мн. м... |
| мъжествен - мъжествена, мъжествено, мн. мъжествени, прил. Който притежава или проявява мъжество. Мъжествена постъпка. // същ. мъжественост, мъ... |
| мъжество - само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението. |
| мъжец - мн. мъжци, (два) мъжеца, м. Заострен заден край на мекото небце. |
| мъжкар - мъжкарят, мъжкаря, мн. мъжкари, м. Мъжко животно; самец. |
| мъжкарана - мн. мъжкарани, ж. Разг. Жена, която е с мъжки характер и поведение. |
| мъжкарка - мн. мъжкарки, ж. Разг. Мъжкарана. |
| мъжки - мъжка, мъжко, мн. мъжки, прил. 1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол. 2. Присъщ на мъж. Мъжка походка. 3. Пред... |
| мъзга - само ед. 1. Сок, който тече под кората на дърветата. 2. Прен. Млада, буйна кръв. |
| мък - междум. • Хък-мък. Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание. • Ни хък, ни мък. Нищо не казвам. |
| мъка - мн. мъки, ж. 1. Силна душевна или телесна болка; страдание. 2. Тегло, труден живот. 3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъста... |
| мъкна - мъкнеш, мин. св. мъкнах, мин. прич. мъкнал, несв. 1. Какво. Влача, тътря. 2. Нося с усилие. Мъкна куфара си. 3. Кого. Водя със себ... |
| мълва - само ед. Непроверени или преувеличени факти, които се разпространяват сред обществото; слух. Хорска мълва. |
| мълвя - мълвиш, мин. св. мълвих, мчн. прич. мълвил, несв.; какво. Говоря, приказвам тихо. |
| мълком - нареч. Разг. Тихо, мълчаливо. Мълком пристъпи напред. |
| мълниеносен - мълниеносна, мълниеносно, мн. мълниеносни, прил. 1. Който носи мълнии. 2. Много бърз и страшен, стремителен. Мълниеносен удар. |
| мълния - мн. мълнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна ли... |
| мълча - мълчиш, мин. св. мълчах, мин. прич. мълчал, несв. 1. Не произнасям нищо, не говоря, не издавам никакви звукове. Мълчеше и не отгов... |
| мълчалив - мълчалива, мълчаливо, мн. мълчаливи, прил. 1. Който не обича много да говори, а предпочита да мълчи. Мълчаливо момиче. 2. Изразен ... |
| мълчешката - нареч. Мълчешком. |
| мълчешком - нареч. С мълчание, мълком. Хапе мълчешком. |
| мъмрене - мн. мъмрения, ср. 1. Укор. 2. Спец. Вид наказание, обикн. най-малкото. |
| мъмря - мъмриш, мин. св. мъмрих, мин. прич. мъмрил, несв. 1. Остар. Бърборя, мърморя. 2. Кого. Коря, гълча, карам се. Мъмря децата за счуп... |
| мъник - мн. мъници, (два) мъника, м. 1. Малко, дребно куче. 2. Прен. Дребен човек. |
| мънисто - мн. мъниста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит. // прил. мънистен, мънис... |
| мъниче - мн. мъничета, ср. Мъник. |
| мъничък - мъничка, мъничко, мн. мънички, прил. Много малък, твърде дребен. Мънички пръстчета на бебе. |
| мънкам - мънкаш, несв. 1. Говоря неразбрано и неясно. Стига си мънкал. 2. Говоря несигурно, несмело. |
| мърдам - мърдаш, несв. 1. Движа се на мястото си, не стоя спокойно; шавам. Не мърдай! 2. Какво. Движа, клатя, местя. Мърдаше ръката си, ког... |
| мързел - само ед. Липса на желание за движение и работа; леност. |
| мързелив - мързелива, мързеливо, мн. мързеливи, прил. 1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена. 2. Който изразява мързел. Мързели... |
| мързеливец - мн. мързеливци, м. Мързелив човек, лентяй. |
| мързеливка - мн. мързеливки, ж. Мързелива жена, лентяйка. |
| мързелувам - мързелуваш, несв. Нищо не правя, бездействам, обхванат от мързел. Стига си мързелувал, ами се хващай за работа! |
| мързи ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя ме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел.... |
| мъркам - мъркаш, несв. 1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка! 2. Прен. Издавам подобен звук от удов... |
| мърла - мн. мърли, ж. Пренебр. Жена мърльо. |