| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| литър - мн. литри, (два) литра, м. 1. Мярка за вместимост, равна на 1000 кубически сантиметра. 2. Течност с такъв обем. 3. Специален съд, ... |
| лифт - лифтът, лифта, мн. лифтове, (два) лифта, м. 1. Въжена транспортна линия, обикн. в стръмни места. Изкачвам се на върха е лифта. Взе... |
| лих - лиха, лихо, мн. лихи, прил. Разг. Опак, своенравен. // нареч. лихо. • Лихо ми е. Разг. Чоглаво, непривично ми е. |
| лихва - мн. лихви, ж. 1. Допълнителна сума, която се изплаща при използване на пари в заем и представлява процент от заема. Вземам пари с ... |
| лихвар - лихварят, лихваря, мн. лихвари, м. Човек, който дава пари за ползване срещу лихва. // прил. лихварски, лихварска, лихварско, мн. л... |
| лице - мн. лица, ср. 1. Предната част на главата на човек. Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице. 2. Прен. Израз на вътрешното съст... |
| лицей - лицеят, лицея, мн. лицеи, (два) лицея, м. 1. Истор. Градина в Атина, в която Аристотел преподавал на своите ученици. 2. Истор. В ц... |
| лицемер - мн. лицемери, м. Лицемерен човек. |
| лицемерен - лицемерна, лицемерно, мн. лицемерни, прил. 1. Който проявява лицемерие. Лицемерен човек. 2. Който съдържа, основава се на лицемери... |
| лицемерие - само ед. Поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и добронамереност. |
| лицемерка - мн. лицемерки, ж. Жена, която проявява лицемерие. |
| лицемерствам - лицемерстваш, несв. Държа се с лицемерие. |
| лицемерствувам - лицемерствуваш, несв. Лицемерствам. |
| лицемеря - лицемериш, мин. св. лицемерих, мин. прич. лицемерил, несв. Лицемерствам. |
| лиценз - мн. лицензи, (два) лиценза, м. Спец. Право да се използва патентовано изобретение или производство. Произвеждам кока-кола по лицен... |
| лицензия - мн. лицензни, ж. Разрешение от правителството на една държава за износ или внос на стоки, както и документът за такова разрешение. |
| лича - личиш, мин. св. личах, мин. прич. личал, несв. 1. Виждам се, забелязвам се слабо. Отдалеч белите върхове едва личат. 2. Откроявам ... |
| личба - мн. личби, ж. Остар. Знамение, поличба. |
| личен - лична, лично, мн. лични, прил. 1. Който се отнася до едно лице; принадлежи на едно лице; частен, индивидуален. Личен автомобил. Ли... |
| личинка - мн. личинки, ж. Спец. В зоологията — форма на живот, един от първите стадии в развитието на някои животни (насекоми, земноводни и ... |
| лично - нареч. 1. Сам, самият. Направих проверка лично. Написах писмото лично. Явявам се лично. 2. Непосредствено, лице с лице. Разговарям... |
| личност - личността, мн. личности, ж. 1. Човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества. Права на личността. Ставам личност. 2. ... |
| лиша - лишиш, мин. св. лиших, мин. прич. лишил, св. — вж. лишавам. |
| лишавам - лишаваш, несв. и лиша, св.; кого/ какво. Отнемам нещо от някого. Лишавам го от права. Лишавам от свобода. Лишавам от работа. Лишав... |
| лишей - лишеят, лишея, мн. лишеи, (два) лишея, м. Тип низши организми, чието тяло е симбиоза между гъба и водорасло, които растат по корат... |
| лишен - лишна, лишно, мн. лишни, прил. Остар. Който е излишен, ненужен, свободен. • За лишен път. Разг. За последен път. За лишен път те м... |
| лишение - мн. лишения, ср. Обикн. мн. Оскъдица, ограничаване, недостиг. Живея в лишения. Търпя лишения. Подлагам се на лишения. |
| лоб - лобът, лоба, мн. лобове, (два) лоба, м. Остар. Горна лицева част на черепа; чело. Висок лоб. Открит лоб. |
| лобен - лобна, лобно, мн. лобни, прил. • Лобно място. 1. Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Цар... |
| лоби - мн. лобита, ср. Група лица, които се опитват да влияят върху другите в полза на социална или политическа кауза. Президентско лоби ... |
| лобист - мн. лобисти, м. Член на лоби. |
| лобут - само ед. Диал. Бой като наказание. |
| лов - ловът, лова, само ед., м. 1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има ло... |
| ловджийски - ловджийска, ловджийско, мн. ловджийски, прил. Разг. Който служи за лов; ловен. Ловджийска пушка. Ловджийско куче. Ловджийска шапка... |
| ловджия - мн. ловджии, м. Ловец. |
| ловец - мн. ловци, м. Човек, който се занимава с лов. |
| ловко - нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко. |
| ловувам - ловуваш, несв. 1. Занимавам се с лов. Ловувам по тези гори от десет години. 2. Ходя на лов. Тази неделя ще ловуваме. |
| ловък - ловка, ловко, мн. ловки, прил. 1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач. 2. Прен. Който умее да намери изход от ... |
| ловя - ловиш, мин. св. лових, мин. прич. ловил, несв. 1. Какво/кого. Поемам и задържам, обикн. което се движи, с ръка, уста; хващам. Котк... |