| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| милея - милееш, мин. св. милях, мин. св. милял, несв.; за кого/за какво. Изпитвам милост към някого или нещо; обичам или тъгувам. Елин Пел... |
| мили- - Първа съставна част на сложни думи, със значение една хилядна част, напр. милиампер, милибар, милиметър. |
| милиард - мн. милиарди, (два) милиарда, м. 1. Число, означаващо хиляда милиона; билион. Милиард жители. 2. Прен. Обикн. мн. Много голям брой... |
| милиардер - мн. милиардери, м. Човек, който притежава голямо богатство, оценено в милиарди парични единици. // прил. милиардерски, милиардерск... |
| милиарен - милиарна, милиарно, мн. милиарни, прил. Който е дребнозърнест. Милиарна туберкулоза. |
| милиграм - мн. милиграмове, (два) милиграма, м. Хилядна част от грама. |
| милиметър - мн. милиметри, (два) милиметра, ж. Хилядна част от метъра. |
| милимикрон - мн. милимикрони, (два) милимикрона, м. Хилядна част от микрона. |
| милинка - мн. милинки, ж. Изделие от многолистно тесто с пълнеж. |
| милион - мн. милиони, (два) милиона, м. 1. Число, означаващо хиляда хиляди. 2. Прен. Обикн. мн. Много на брой. // прил. милионен, милионна,... |
| милионер - мн. милионери, м. Човек, който притежава голямо богатство, оценено в милиони парични единици. // милионерски, милионерска, милионе... |
| милионерка - мн. милионерки, ж. Жена милионер. |
| милитаризация - само ед. Проявяване на милитаризъм. |
| милитаризъм - само ед. Политика, водеща до усилване на военната сила и власт със завоевателни цели. // прил. милитаристичен, милитаристична, мил... |
| милитарист - мн. милитаристи, м. Лице, което провежда милитаризъм. |
| милиционер - мн. милиционери, м. Истор. Униформен служител в милицията; полицай. |
| милиция - само ед. Истор. По време на комунистическата власт — полиция. |
| мило - нареч. Любезно, сърдечно, вежливо, с обич. Тя се усмихна мило. — мило ми (или ти, му, и, ни, ви, им) е. Жално ми е, свидно ми е. М... |
| милозлив - милозлива, милозливо, мн. милозливи, прил. Милостив. |
| милост - милостта, само ед., ж. 1. Човеколюбиво благосклонно отношение. Той прояви милост към победения. 2. Помилване, опростяване на наказ... |
| милостив - милостива, милостиво, мн. милостиви, прил. Който проявява милост; състрадателен, снизходителен. |
| милостиня - мн. милостини, ж. Нещо, което се дава на бедните; подаяние. Събирам милостиня. Давам милостиня. |
| милосърден - милосърдна, милосърдно, мн. милосърдни, прил. Който проявява милосърдие или е извършен по милосърдие. • Милосърдна сестра. Остар. ... |
| милосърдие - само ед. 1. Готовност да се помогне на някого от състрадание. 2. Съчувствие, съжаление, състрадание. Помогна му от милосърдие. |
| милувам - милуваш, несв. Милвам. |
| милувка - мн. милувки, ж. Милване, ласка. Майчина милувка. |
| миля - мн. мили, ж. Единица за измерване на разстояние с различна дължина в отделните държави. • Морска миля. 1852 метра. • Географска ми... |
| мим - мимът, мима, мн. мимове, м. 1. Актьор, който играе само с жестове и мимики, без думи. 2. Прен. Смешник, клоун, шут. |
| мимика - мн. мимики, ж. 1. Движение на лицевите мускули в съответствие с изживяваните чувства и настроения; гримаса. 2. Изкуство да се изра... |
| мимикрирам - мимикрираш, несв. и св. 1. Използвам мимйкрия като начин за приспособяване и оцеляване. 2. Прен. Държа се безпринципно, като се пр... |
| мимикрия - само ед. Защитна форма и окраска при някои животни и растения, която ги прави сходни с други или с околната среда. |
| мимо - предлог. Остар. Покрай, освен, извън, въпреки. |
| мимоза - мн. мимози, ж. Южно растение, чиито листа се свиват при допир. |
| мимолетен - мимолетна, мимолетно, мн. мимолетни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие. |
| мимоходом - нареч. 1.Докато се преминава покрай нещо. Мимоходом се отбих при леля си. 2. Покрай другото, между другото. |
| мина - мн. мини, ж. 1. Подземна галерия в рудник. 2. Взривен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск. Проти... |
| минавам - минаваш, несв. и мина, св. 1. Движа се покрай/през/по нещо. Всеки ден минава покрай театъра. 2. През какво. Вървя, водя. Пътят мин... |
| минавка - мн. минавки, ж. Жарг. Самоизмама; щета, която сам си причинявам. Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам. |
| минал - минала, минало, мн. минали, прил. 1. Който е станал по-рано, преди и е свършил, вече не съществува. Минала слава. 2. Само членуван... |
| минало - само ед. Времето и случилите се събития в него, които са били по-рано, някога. Минало незабравимо. В миналото. Славно минало. |