| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| набъхтвам - набъхтваш, несв. и набъхтя, св.; кого. Разг. Набивам, натупвам. |
| набъхтя - набъхтеш и набъхтиш, мин. св. набъхтах и набъхтих, мин. прич. набъхтал и набъхтил, св. — вж. набъхтвам. |
| наваксам - наваксаш, св. — вж. наваксвам. |
| наваксвам - наваксваш, несв. и наваксам, св. Достигам нещо пропуснато, неизпълнено. Наваксах пропуснатото. |
| навалица - мн. навалици, ж. Тълпа, блъсканица. Загубиха се в навалицата. |
| наваля - навалиш, мин. св. навалих, мин. прич. навалил, се. — вж. навалям. |
| навалявам - наваляваш, несв. и наваля, св. 1. Кого/какво. За дъжд — намокрям. Дъждът ме наваля. 2. Кого/какво. За сняг — посипвам. Снегът нава... |
| навалям - наваляш, несв. и наваля, св; кого/какво. Натрупвам се, струпвам се около някого, по някого/по нещо. Месото веднага го навалиха мух... |
| наведа - наведеш, мин. се. наведох, мин. прич. навел, св. — вж. навеждам. |
| наведнъж - нареч. От един път, изцяло. Лапнах цялата филия наведнъж. |
| навеждам - навеждаш, несв. и наведа, св. 1. Какво. Прегъвам, свивам, накланям надолу. Върбата е навела клони до земята. 2. Кого, към какво/ н... |
| навей - навеят, навея, мн. навеи, м. Спомен за нещо минало, далечно, отдавна преживяно. Навеи от младостта го радваха. |
| навеки - нареч. За всички времена, завинаги, за вечни времена. Сбогом навеки. |
| навес - мн. навеси, (два) навеса, м. Покрив върху различни подпори за защита при лошо време; заслон, сушина, сайвант. Заваля дъжд и те се ... |
| навесвам - навесваш, несв. и навеся, св.; какво. Разг. Окачвам на много места. Навесил е картини по всички стени. |
| навестявам - навестяваш, несв. и навестя, св.; кого/какво. Посещавам от време на време, ходя периодично, спохождам. |
| навеся - навестиш, мин. св. навестих, мин. прич. навестил, св. — вж. навестявам. |
| навехна - навехнеш, мин. св. навехнах, мин. прич. навехнал, св. — вж. навяхвам. |
| навечервам се - навечерваш се, несв. и навечерям се, св. 1. Изяждам вечерята си докрай. Когато се навечерям, ще ти се обадя. 2. Нахранвам се на ве... |
| навечерие - само ед. 1. Вечерта, която предхожда някакъв ден. В навечерието на празника. 2. Близкото време, предшестващо някакво събитие. В на... |
| навечерям се - навечеряш се, св. — вж. навечервам се. |
| навея - навееш, мин. св. навях, мин. прич. навял, св. — вж. навявам. |
| навивам - навиваш, несв. и навия, св.; какво. 1. Чрез въртене събирам на едно, намотавам. Навивам прежда. 2. Чрез въртене стягам пружина на ... |
| навивка - мн. навивки, ж. Намотка. |
| навигатор - мн. навигатори, м. Специалист по навигация. // прил. навигаторски, навигаторска, навигаторско, мн. навигаторски. |
| навигация - само ед. 1. Корабоплаване, мореплаване. 2. Наука, свързана с майсторството да се управляват кораби и самолети. Въздушна навигация.... |
| навидя - навидиш, мин. св. навидях, мин. прич. навидял, св. — вж. навиждам. |
| навиждам - навиждаш, несв. и навидя, св.; кого. Виждам за малко, навестявам, спохождам. |
| навик - мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също врем... |
| навикам - навикаш, св. — вж. навиквам. |
| навиквам - навикваш, несв. и навикам, св.; кого/ какво. 1. Карам се, наругавам. Навиква конете постоянно. 2. Викам, каня, събирам много хора.... |
| навикна - навикнеш, мин. св. навикнах, мин. прич. навикнал, св. — вж. навиквам. |
| навилнея се - навилнееш се, мин. св. навилнях се, мин. прич. навилнял се, св. — вж. навилнявам се. |
| навилнявам се - навилняваш се, несв. и навилнея се, св. Вилнея до пълно насищане. След като се навилня, късно вечерта виелицата утихна. |
| навирам - навираш, несв. и навра, св.; какво/кого. 1. Пъхвам, мушкам нещо в тясно място, въвирам. Едвам навря ключа в ключалката. 2. Разг. Б... |
| навирвам - навирваш, несв. и навиря, св.; какво. Вдигам нагоре, изправям. Навирил краката си върху масата и мисли, че е англичанин. • Навирва... |
| навиря - навириш, мин. св. навирих, мин. прич. навирил, св. — вж. навирвам. |
| навирям - навиряш, несв. Навирвам. |
| нависвам - нависваш, несв. и нависна, св. Само мн. Висим в голямо количество, много. Тежки тикви нависнаха по плетищата. |
| нависна - нависнеш, мин. св. нависнах, мин. прич. нависнал, св. — вж. нависвам. |